IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Застраховане по олимпийски

Фалитът на кипърската компания постави повече въпроси, отколкото даде отговори, защитава ли законодателството потребителите, пише в анализ на ВУЗФ

19:31 | 21.08.18 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Няколко възможни сценария

Първи сценарии – в случай, че тези 1,50 лв. за всяка една издадена полица от клона не са били превеждани на Гаранционния фонд, тогава за какво са използвани тези средства и защо е допуснато неоснователното им събиране от страна на “Олимпик” от всички български граждани?

Твърди се, че тези суми трябва да бъдат върнати на “Олимпик” в масата по несъстоятелност, като това не са техни пари, а са пари на хилядите застраховани лица от клона в България? Не е ли редно тези пари да бъдат върнати на застрахованите лица, а не на дружеството, след като не са били част от премията и не е заделян за тях необходимия резерв?

Втори сценарии – в случай, че тези средства са отивали към Обезпечителния фонд в Кипър, то размерът им, съгласно кипърското законодателство, еквивалентен ли е с размера им по българското?

Трети сценарии - в случай, че са превеждани на Гаранционния фонд на България, то на какво основание са били приемани от него и защо той не е реагирал досега? Това поставя под съмнение адекватността и достоверността на всички събирани средства в него.

Четвърта хипотеза – в случай, че “Олимпик” беше продължил да функционира и да превежда тези средствата на Гаранционния фонд, до кога щеше да се прибират тези средства мълчаливо от него?

Пета хипотеза - събираните средства са освободени от данъци, не са част от застрахователната премия, не се превеждат нито в Гаранционния фонд на България, нито в ГФ в Кипър, то тогава не могат ли те да бъдат използвани за комисиони или за обезщетения, без да е заделен в последния случай резерв за тях?

Заради едната комисиона

На всички е ясно, че водещото при сключването на един небрандиран застрахователен продукт, каквато е задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са цената и комисиона на посредниците.

При освобождаване на Клона на ЗК “Олимпик” в България от задължение да внася вноска за Обезпечителен фонд, то той не се ли поставя в конкурентно предимство спрямо останалите участници на пазара?

Цените на повече застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изравнени, а маржът е от няколко стотинки в отделните сегменти, но тези 1,50 лв. в случая, могат да дадат конкурентно предимство. 

Конкурентно предимство за клона на "Олимпик" в България се създава и въз основа на съществуващите слабости в действащата нормативна уредба в страната – Наредба 53 на КФН от 23 декември 2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите, и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. Тя е задължителна за всички регистрирани застрахователи в България, но не и за клонове на застрахователи от ЕС. 

Незадължителният характер на Наредба №53 за клонове на чужд застраховател от ЕС, какъвто е случая с “Олимпик”, позволява на клона да заделят резерви за висящи плащания (настъпили, но не уредени) по-ниски от тези на регистрираните в България застрахователи, като по този начин те могат да оперират с по-ниски премии на пазара и да сключват по-голям брой застрахователни договори.

Специалистите, които следят случващото се на застрахователния пазар, са на мнение, че контролът на КФН по Наредба № 53 за клоновете е формален. Това е една от най-съществените слабости на законодателството, а в случая тази слабост засяга стотици хиляди добросъвестни български граждани, сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в клона в “Олимик”.

Екипът от Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ настоява да се направят законодателни промени, за да се предотвратят последващи подобни случаи. 

По отношение на другият важен фактор при продажбата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно комисиона, давана на застрахователните посредници, остава въпросът с практиката на клона на “Олимпик” преди години да раздава в България комисионни възнаграждения на посредниците, които значително надхвърлят законоустановения размер от 20 % (за АСР и преки аквизиционни разходи).

Сега това ограничение от 20% отпадна, но години наред то съществуваше, твърдят от ВУЗФ. През периода му на действие, чрез различни начини, най-често през договори за реклама или поради съществуващата възможност за разсрочено плащане на вноските (реално разминаване между начисления и реално платена комисиона, а при “Олимпик” застраховките са основно на разсрочено плащане) клонът раздаваше на посредници по 30 и повече процента комисиона за всяка издадена полица. Буди интерес и въпросът не са ли давани и тези 1,50 лв., събирани за Обезпечителен фонд, за комисиона на посредниците.

“Олимпик” като изключение

Всички отчети на регистрираните в България застрахователи се публикуват на страницата на КФН и всички лица имат достъп до публичната информация.

Защо обаче никъде не се публикуват отчетите на клоновете на чуждестранни застрахователи? Или най -малко да се публикуват справки за реализирания от тях премиен приход по застраховки, изплатените обезщетения, висящите плащания, резервите и др., коментират експертите.

Ако следим публикуваните справки от българския регулатор за капацитета на застрахователния пазар в България, ще си направим заключение, че той намалява, а всъщност може и да се увеличава, защото в тези справки не фигурират данните за обемите, реализирани от клоновете на застрахователи от страни членки на ЕС. Нима те не записват премии именно на този пазар, взимайки дял от станалите застрахователи, риторично се питат във ВУЗФ?

Що се касае за справките и отчетите на застрахователите, да съгласни сме с регулатора, че всеки задължително трябва да се информира при сключване на застраховка за състоянието на застрахователя. Но при надзора върху една застраховка с обществено значение, каквато е задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е и най-регулираната (цели глави от Кодекса за застраховането са посветени на нея, отделни наредби, заповеди на КФН), то проверката на отчетите да е първостепенна задача на лицето. Още повече, че голяма част от хората трудно разбират публикуваните финансови данни.

Информация за финансисти

Анализаторите от ВУЗФ са съгласни с идеята да четем какво пише в отчетите на застрахователните компании, но смятат, че това се отнася по-скоро до доброволните застраховки, които не подлежат на толкова силна законова регламентация.

Остава много сериозният въпрос, доколко данните в тях отразяват обективно състоянието на компанията и не са ли те изкривени и изкуствено скалъпени? Експертите са на мнение, че не бива да се прехвърля вината върху застрахованите, че не са чели финансовите страници и отчети на застрахователите, за да се ориентират по изложените в тях данни.

Колко българи разбират от Solvency II – Директивата за платежоспособност, с която се въвежда нова регулаторна рамка, чиято цел е финансовата стабилност на застрахователната индустрия? Какви разяснителни действия са предприети от страна на държавата в тази насока, за да се повиши културата на масовия потребител на застрахователни услуги, така, че да може той да се ориентира в безкрайните таблици и справки?

Съвети за неспециалисти

Знае се правилото да не се купува евтино, защото после излиза по-скъпо. Какво означава да продаваш застраховки на ниска цена? Това е ясен сигнал за едно - че компанията има недостиг на средства и търси свежи пари, за да покрие текущите си задължения. Кой застраховател би поемал по-голям риск, за по-малко пари, ако не е притиснат от невъзможността да се разплаща текущо и му трябва свеж паричен ресурс, т.е кеш?

Сега 197 551 лица (по оповестени официални данни на КФН), застраховани в “Олимпик”, имат право да получат част от платената премия за неизтеклия срок на договора. За да получат суми за неизтеклия срок на сключените в компанията застраховки, те следва да бъдат включени от синдика в списък на кредитори, който да бъде одобрен от кипърския съд. Едва след одобряването им като кредитори, те ще придобиват правото да получат средства от масата по несъстоятелността. За целта, те трябва да предявят иск пред дружеството в България за възстановяване на тези суми.

Последна актуализация: 09:26 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

Финанси виж още