Повечето наблюдатели приемат неортодоксалните монетарни практики - като вливането на ликвидност (QE) например, за необходима част от усилията за рестартиране на анемичния икономически растеж, пише Нуриел Рубини, професор по икономика от Stern School of Business към Университета в Ню Йорк, в коментар за ProjectSyndicate.
Въпросите за ефективността и рисковете от печатането на пари стават все повече и повече. В частност, струва си да обърнем внимание на 10 потенциални проблема, асоциирани с подобни политики от страна на централните банки, коментира председателят на Roubini Global Economics.
Първо, вливането на ликвидност крие опасност за раздуване на инвестиционни балони, които могат да доведат до депресия. Ако QE отложи необходимото понижаване на дълговата тежест в частния и публичния сектор прекалено дълго, може да станем свидетели на появата на цяла армия зомбита – зомбирани финансови институции, зомбирани домакинства, зомбирани компании и в крайна сметка зомбирани правителства.
Ето защо някъде по средата между екстремните кейнсиански модели, (които съветват правителствата да прилагат икономически стимули, за да постигнат растеж на всяка цена) и екстремните модели на фискални икономии, вливането на ликвидност трябва да бъде прекратено.
Второ, повторението на QE може да се окаже неефективно с течение на времето, тъй като каналите за прехвърляне на тази ликвидност към реалната икономика вероятно ще се затлачат. Облигационният канал ще спре да работи, ако доходността по облигациите се окаже твърде ниска, докато кредитният канал ще пресъхне, когато ликвидността в банковата система се окаже прекалено висока.
На практика всички, които могат да теглят заеми - компаниите и домакинствата с висока кредитна оценка – всъщност не се нуждаят от подобно финансиране, докато силно задлъжнелите компании и обикновените домакинства, ще бъдат лишени от достъп до кредитната система заради кризата.
Освен това, въпреки че при вливане на ликвидност цените на акциите нарастват, подкрепата за реалната икономика чрез този канал може да се окаже краткотрайна, в случай, че растежът не се възстанови бързо.
Също така понижаването на реалните лихвени проценти чрез повишаване на инфлационните очаквания при програма за вливане на ликвидност с отворен край крие инфлационен риск.
Трето, валутният канал за пренос на ликвидност към реалната икономика е неефективен, ако няколко от водещите централни банки печата пари едновременно, тъй като подобни програми водят до обезценяване на валутите.
Когато това се случи, QE се превръща в игра без печеливши, защото всички валути не могат да се обезценяват едновременно. Освен това търговските дефицити също не могат да се изчистят едновременно. Резултатът в подобни ситуации е „валутна война“


Спипаха поредния варненец с дрога
Арестуваха варненец, системно отказвал тестове за дрога на пътя
1500 души дойдоха на погребение.... на 12-годишен миниван
Градската елха във Варна грейна с тържествен концерт (СНИМКИ)
Черно море потопи ЦСКА в дъжда на "Тича"
България с рекорден ръст на онлайн продажбите за Черния петък в Европа
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Правителството в Скопие опитва да изиграе Европа за българите в РСМ
Липсата на приет бюджет за 2026 година не би попречила за влизане в еврозоната
Манчестър Сити надви Съндърланд
Нова атомна централа няма да свали цените на тока
Българската икономика расте 2-3 пъти по-бързо, отколкото средната на европейско ниво


преди 12 години Печатането е само инструмент за корекция компенсиращ мъртвите(нециркулиращи) пари. Не могат да са нито икономически стимул, нито циркулационен коректор, защото икономиката работи само при нужда(потребление).От друга страна лихвите могат да бъдат икономически стимул, но те трябва да станат елемент от общественото преразпределението (регулирани), а не както е досега полу-пазарно определяни и отчитащи само частен (двустранен) интерес.Регулацията която според мен се изисква, за да се превърнат лихвите в икономически стимул е маржът (депозит/кредит) да се преразпредели на калпак(стимулиране на потребление). С две думи - отрицателни депозити, положителни кредити, марж -към държавата. За да стане това - Финансите трябва да станат държавен монопол (естествена нужда при работа с нефизически пари), а регулацията на лихвит - политика на преразпределение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ха. добро утро. Историята учи, че печатането на пари винаги е свършвало зле в дългосрочен план, но проблемът е, че печатащите се интересуват само от "утре", а после - потоп. отговор Сигнализирай за неуместен коментар