Нов регламент може да увеличи риска за банките

Въпреки това негативният тренд за Barclays, Deutsche Bank и Societe Generale е наричан от някои „плашеща перспектива“. Смята се, че банкерите, водени от идеята, че трябва да се придържат към изискването за ниво на ливъридж от 3 на сто на всяка цена, стават незаинтересовани относно състоянието на ликвидните буфери.

Разбира се, съществуват и други причини, поради които банките ще извлекат предимство от паричните си запаси. 2015 г. бе първоначалният срок, в който банките трябва да покрият новото изискване за размера на коефициента на ликвидно покритие. Сега този срок бе удължен с още 4 години. Някои като Английската централна банка, например, дори насърчиха банките да използват част от своята ликвидност, с която да стимулират кредитирането.

В същото време банките в САЩ като Goldman Sachs и Morgan Stanley оставиха ликвидните си запаси без промяна, обявявайки ги за „неприкосновени“. От своя страна пък директорите на европейските банки могат да използват съкращаването на ликвидните запаси като инструмент за лобиране, с който да успокоят регулаторите и те да бъдат по-сдържани в изискванията си.

Но дори и в този случай, основната теза на банките звучи правдоподобно - коефициентът на ливъридж не разграничава бързоликвидните безрискови активи като паричните средства от високорисковите ликвидни активи като секюритизираните финансови инструменти, например. Основната причина, поради която фалира Lehman Brothers, бе липсата на ликвидност. Ако банките доброволно успеят да покрият ликвидните изисквания още преди да им бъдат наложени от регулаторите, то това ще е добре дошло.

Определено съществува логична причина прагът за нивото на ливъридж да направи банките по-безопасни, принуждавайки ги да държат повече капитал спрямо активите им. Но няма смисъл изискванията за ливъриджа да противоречат на изискванията за ликвидност. Политиците трябва да преразгледат методите за изчисление на коефициента на ливъридж. Те или трябва да изключат някои активи от него или поне да намалят част от тях, като по този начин да не се пречи на изчисляването на коефициентите за ликвидност. Без необходимите реформи банките ще продължат да намаляват ликвидните си запаси, което обаче може да доведе до опасни последици.