Раждането на фискалните съюзи - урок за ЕС

Но съществуваха граници. През 1979 г., когато Западна Германия въведе системата на фиксирани валутни курсове, не без подкрепата на своите партньори (Европейската парична система), Bundesbank увери, че не е поела ангажимент за осъществяването на неограничени валутни интервенции и че това може да спре, когато се гарантира стабилността на германската марка.

В началото на 90-те години тази логика беше повтаряна дори и на по-високо ниво, но този път без предварително определени граници. Обвързването на Европейския съюз в паричен съюз позволи на средиземноморските страни да подобрят динамиката на дълга и публичните си финанси драматично. Техните разходи по кредитите спаднаха, след като обвързаха валутите си. А в частност тези на Германия намаляха заради нейната по-високата репутация за сигурност.

В този смисъл проблемът как да се раздели евентуалната сметка, когато разходите се увеличат, остава неразрешен, а размерът на огромните държавни дългове не бе желан при създаването на критериите за конвергенция (които в крайна сметка не са изпълнени). Но след 2009 г., когато финансовото бедствие в периферията на еврозоната изведе този тип проблеми на преден план, сега европейците са изправени пред същата дилема, която имаха и съюзниците през Първата световна война. Толкова големи ли са сигурността и политическите интереси, че да оправдават поемането на огромни и неограничени дългове, натрупани от политическите системи, над които те нямат контрол? 

Защото в Европа цари мир, без да има каквато и да е заплаха за сигурността, е много вероятно, когато параметрите на сделката бъдат ясни, гласоподавателите и политиците в богатите страни-кредиторки да ги отхвърлят. Но по-неясните предизвикателства пред сигурността за Европа може просто да маркират силната фискална връзка, която французите и руснаците искаха да изградят през 1914 г., и прегръдката между Франция и Германия през 1950 г.

Изводите за настоящето са важни. Единственият благоприятен начин, по който необходимият баланс между дълга и сигурността може да бъде постигнат, е чрез извършването на политическа реформа, която да разпръсне корумпираните олигарси и да спре финансово неблагоразумие. Един възможен подход е да се попитат гражданите на всички европейски държави дали са готови да приемат някакъв вид фискален пакт, който да има сурови ограничения за нивата на дълга.

Германците наричат това решение „schuldenbremse“ – спирачка за дълга. To предполага  дълбок процес, чрез който институциите и техните предложения да бъдат широко възприемани. Но това изисква време, както и историята на САЩ - най-успешният съюз в света, създаден по спешност - щедро ни демонстрира.