Ниските лихви правят дълговете вечни

Развитият свят изглежда се движи към среда с нулеви дългосрочни лихви. Въпреки, че Съединените щати, Великобритания, Япония и еврозоната запазват краткосрочните ставки около нулата вече няколко години, схващането, че това е временно отклонение означаваше, че средносрочните и дългосрочните лихвени проценти остават значителни. Това обаче може би се променя, особено в еврозоната, пише за сайта project-syndicate.org икономистът Даниел Грос*.

Строго погледнато, нулеви ставки се наблюдават само за номинален средносрочен дълг, който се възприема като безрисков. В цялата еврозона обаче ставките са близки до нулата - и отрицателни за значителен дял от държавния дълг - и се очаква да останат ниски доста време.

В Германия, например, лихвите по държавния дълг с матуритет до пет години са отрицателни, а над пет години - само леко положителни, като средната доходност за целия дълг е около нулата. Очевидно е, че почти нулевата лихвена среда в Япония вече не е уникална.

Мащабната програма за изкупуване на облигации на Европейската централна банка може би потиска лихвените проценти временно, като след прекратяването й догодина те ще се покачат отново. Инвеститорите обаче изглежда не мислят така. Всъщност 30-годишните немски ДЦК имат доходност под 0,7%, което показва, че те очакват ултра-ниски лихви за много дълго време. Много емитенти пък удължават матуритетната структура на задълженията си, за да си гарантират текущите ниски ставки.

Във всеки случай еврозоната изглежда заседнала в среда с ниски лихви за все по-дълги матуритети. Какво означава това на практика за инвеститорите и длъжниците?

Човек трябва отчита не само номиналния лихвен процент, но и реалния. Много ниски или дори отрицателни номинални лихви може да донесат положителна реална доходност на спестителите, ако цените паднат значително. В действителност японските спестители бяха облагодетелствани от това явление за повече от десетилетие, получавайки по-висока реална доходност от колегите си в САЩ, въпреки че японските почти нулеви номинални лихвени са много по-ниски от тези в Америка.

Независимо от това, номиналните лихви имат значение. Когато те са незначителни, това се отразява добре на печалбите, докато проблемите в балансите бавно се натрупват.

Като се има предвид, че счетоводните баланси се изготвят в съответствие с любопитна смесица от номинални и пазарните стойности, те могат да бъдат непрозрачни и лесни за манипулиране. Ако цените, а с тях и средният капацитет за обслужване на дълговете, спаднат, реалната тежест на дълговете се увеличава. Това обаче става ясно, едва когато дългът трябва да бъде рефинансиран или лихвените проценти се увеличат.

В условията на нулеви или почти нулеви лихвени проценти, кредиторите имат стимул да подновяват падежиращия дълг, за да прикриват проблемите си по-дълго. Тъй като дългът може да се рефинансира при такива ниски лихви, то рискът при подновяването му е много нисък, което позволява на длъжниците, които биха били неплатежоспособни при нормални обстоятелства, да издържат много по-дълго. В края на краищата, ако дълг може да се подновява неопределено при нулеви ставки, той всъщност няма значение, след като никой няма да изпадне в несъстоятелност. Дългът става де факто вечен.

Опитът на Япония илюстрира този феномен перфектно. При повече от 200% от БВП планината от дългове на правителството изглежда непреодолима. Обслужването на този дълг обаче коства само 1-2% от БВП, позволявайки на Япония да остане платежоспособна. По същия начин Гърция може да управляват своята дългова тежест, която е около 175% от БВП, благодарение на ултра-ниските лихвени проценти и дълъг матуритет (по-дълъг от този на Японския дълг), предоставени от европейските й партньори.

Накратко, при достатъчно ниски лихвени проценти, всяко съотношение на дълг към БВП е управляемо. Ето защо в настоящата лихвена среда Маастрихтския критерий за държавен дълг до 60% от БВП е безсмислен, като така нареченият "фискален пакт", изискващ страните да се стремят към това ниво, трябва да бъде преразгледан.

Всъщност почти нулевите лихвени проценти подкопават самата идея за прекомерна дългова тежест в страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Макар че тези държави са натрупали огромен дълг по време на кредитния балон, който се спука през 2008 г., разходите за обслужване на дълга в момента са твърде ниски, за да имат въздействието, което е нормално да се очаква - намаляване на доходите, предотвратяване на връщането към растеж и създаване на несигурност сред инвеститорите. Днес тези страни могат просто да рефинансират задълженията си при по-дълъг матуритет.

Държавните дългове несъмнено играят важна роля в глобалната финансова система, но в среда с нулеви лихви тази роля трябва да бъде преосмислена.

​Грос е директор на Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел (Center for European Policy Studies – CEPS). Грос е работил в МВФ и е бил икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент, както и на френския премиер и на финансовия министър на страната.