Идва ли краят на Европейския съюз след Brexit?

В края на 80-те години на миналия век, след края на Студената война и разпада на съветския блок, Франсис Фукуяма написва статията си “Краят на историята”. В нея той провъзгласява превъзходството на либерално-демократичните ценности и на пазарната икономика.

Почти три десилетия по-късно светът съвсем не изглежда така еднозначен и оптимистичен. През този период неолибералният икономически модел доведе до най-голямата икономическа криза след Голямата депресия от 30-години, а Студената война бе наследена от спорадични регионални военни конфликти. Нещо повече, все повече се пропуква самия Европейски съюз – един от символите на ценностната система на либералната демокрация. Той бе разтърсен от многобройни и различни по характер кризи - политически, икономически, социални, демократични...Разбира се, кризите нямат само отрезвяващо въздействие върху действителността, те имат способността и да преекспонират дефектите. Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност.
Подобни песимистични настроения не са новост. Краят на европейската общност бе прогнозиран и след глобалната финансова криза от 2008 г., която в Европа се прояви и като тежка криза на суверенните дългове и предизвика същата вълна от крайни коментари и прогнози. 

Брекзит отключи нова вълна на черногледство. За разлика от другите кризи обаче, Брекзит е отчетливо проявление на екзистенциална криза в Европа и заслужава специално внимание. Особено важни са последващите реакции на държавите-членки и на европейските институции след излизането на Великобритания. Основните сценарии са три, с различни щрихи и нюанси.

Повече интеграция

Напълно възможно е ЕС да засили интеграционните политики след евентуалното излизането на Великобритания. Съществува максима, според която на недостатъците на интеграцията се противодейства с повече интеграция. След острите фази на глобалната финансова криза, ЕС реагира по подобен начин, създавайки институции и политически инструменти, които да предотвратят и да контролират появата на подобни по естество кризи. Икономическата интеграция взе превес над политическите страхове за загуба на национален суверенитет. Доколко тези интеграционни политики бяха истински ефективни е друга тема.

Дали обаче Брекзит, ще насърчи политическата интеграция или икономическата е интересно да наблюдаваме. За разлика от другите кризи (бежанската и кризата в еврозоната), Брекзит е изблик на дълбокото разочарование от Европейския съюз такъв какъвто е сега. Излизането на голяма страна членка постави под въпрос самите основи, на които той е изграден и колко общата европейска индентичност и солидарност са устойчиви по време на кризи. Затова и сценарият за повече интеграция е доста вероятен като отговор на Брекзит-предизвикателствата, поради необходимостта на ЕС да се себеутвърди.