Обърна ли гръб Вишеградската четворка на възобновяемите енергийни източници?

От 2006 г. насам в Унгария не е издадено нито едно ново разрешително за генериране на подобен тип електроенергия, нито е направена промяна в нормативната уредба, а скорошната забрана в регулациите не позволява каквато и да било нова разработка.

С 5,8GW инсталирана електрогенерираща мощност и седмо място сред страните в ЕС по отношение на генериране на вятърна електроенергия, Полша значително се откроява. Независимо от това развитието на вятърната електроенергия в страната беше прекратено през 2016 г., когато правителството въведе регулации в областта на териториалното устройствено планиране, подобни на тези, използвани от Унгария.

Положението със слънчевата енергия в тези страни е подобно.

Чехите бяха пионери в региона, като през 2005 г. отчетоха 2GW инсталирана електрогенерираща мощност от соларни панели, цифра, за съжаление обаче, която не се е променила и до днес. 

Много от хората в Чехия обвиняват налагането на възобновяемите енергийни източници като причина за повишените цени на електроенергия. Това се оказа достатъчно основателна причина за другите страни да посочат с пръст към цените ида се въздържат от подкрепа за тази технология.

В Унгария, Полша и Словакия на практика не се генерира значително количество соларна електроенергия, въпреки че Унгария е разпределила около 1GW в нови лицензи, които се очаква да станат активни през следващите месеци.

В Словакия регулаторите задължават всеки нов производител на електроенергия да консумира най-малко 90% от произведеното електричество – едно наистина ограничаващо изискване.

Енергийната ефективност не напредва с добри темпове в този регион, въпреки значителното увеличаване на средствата от страна на фондовете на ЕС, насочени към енергийния сектор.

Проучване установи, че „само 3% от обществените фондове, които трябва да бъдат използвани за подпомагане на инвестициите за енергийна ефективност в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, са посветени на модернизирането на сградите“, пише Амон.

Въпреки сериозните проблеми, свързани с енергийната ефективност и енергийната сигурност, политиците не смятат състоянието на сградите за критично в инфраструктурно отношение.

Този мрачен изглед „плаче“ за външна помощ, която корпоративните лидери могат да осигурят.

Налице са значителни чуждестранни инвестиции в тези страни, но повечето от тях са насочени към автомобилостроенето, IT сектора и разработването на софтуер.

Чрез изграждането на корпоративно търсене на чиста енергия, компаниите, които работят в региона, могат да допринесат съществено за промяната на перспективите за нисковъглеродната икономика в региона.