Реформата на капитализма трябва да започне с изслушване на инакомислещите

По време на други конференции малцината несъгласни попаднаха в заглавията чрез откритото си говорене. Ананд Джиридхарадас, бивш член на института „Аспен“, издаде бизнес бестселър, в който нарича филантропията „елитен фарс”, целящ да запази статуквото на плутократите. Холандският автор Рутгер Брегман по подобен начин запали социалните медии, когато заяви през януари по време на Световния икономически форум, че да гледаш как панелистите в Давос говорят за неравенството без да обсъждат избягването на данъци от богатите е като да посетиш пожарна конференция, на която никой не говори за вода.

Можем да разберем защо провокативните аутсайдери не винаги са добре дошли. Те биха могли да посочат, че господин Грифин е платил 238 млн. долара за най-скъпия апартамент в САЩ, че господин Шуортц бе начело на Bear Stearns преди колапса й, или че господин Далио вероятно е прибрал 2 млрд. долара през миналата година.

Тези досадни аутсайдери обаче могат да бъдат и дразнещи, като отказват да се включат в конструктивен дебат с хората, които критикуват – изпълнителният директор на института „Милкин“ разкри, че е имало поразително увеличение в броя на хората, които отказват да участват в панели с инакомислещи.

Груповите дискусии обаче няма да помогнат на елитите да избегнат съпротивата, от която се страхуват, изтъква Еджклиф-Джонсън.

Аргументът за приобщаване на критиците не е просто защитен. Разбирането за това как една компания е възприемана от най-ниско платения й работник или от най-гневният й клиент може да й помогне да се изправи срещу слабостите си преди те да са се превърнали в кризи.

Любопитно е, че веригата на международните конференции може да представи решение на проблема, за който спомогна. За да може днешните бизнес елити да запазят ползите си от капитализма, като същевременно го накарат да работи по-добре за тези, които не ги виждат като защитници на свободния пазар, те трябва да разберат негодуванието от първа ръка.

Директорите и инвеститорите , които виждат полза в подобни срещи, трябва да прекарат известно време с активисти, с хората биещи тревога, с ожесточените критици на милиардерите и с политическите противници. Това ще ги накара да се замислят как другите гледат на тях и ще им помогне да вземат по-информирани решения относно системата, която мнозина се смятат за отговорни да реформират.

Няма много по-добри места за такава обмяна на идеи от планински курорт или хотел в Лос Анджелис с уелнес градина, завършва авторът. Това предоставя подходяща възможност на умния организатор да покани заплашителните фигури, които участниците в конференциите на елитите гледат как обикалят около заградителните съоръжения.