САЩ трябва да защитят Хонконг

Общественото недоволство е доказателство, че лидерите в Пекин напълно са подценили социалното напрежение, присъщо на конструкта „една страна, две системи“, което се задълбочава, разбира се, от фрапиращото икономическо неравенство в рамките на хонконгското общество. По-точната формулировка може би е „едно легло, различни мечти“.

Тази реалност изисква много по-внимателно боравене. Най-важното е, че Пекин не трябва да се тревожи толкова много за Хонконг и неговите свободи на изразяване. Той трябва да бъде уверен в бъдещето на града и позитивната му роля за Китай.

Нека бъдем сериозни - никоя външна сила не иска да види „цветна революция“ в Хонконг. Чуждестранните инвеститори се надяват само да запазят статуквото - Хонконг, който е стабилен, основан на правила, прозрачен и отворен; Хонконг, който е част от Китай, но е уникално лесно място за бизнес.

По-големият проблем е как се институционализират стимулите за Китай да се намесва в Хонконг. Китайските правителствени организации, занимаващи се с хонконгските въпроси, сега са толкова големи, че имат добри бюрократични причини да избягват подхода „по-малкото е повече“, който ситуацията изисква. Китайските лидери трябва да осъзнаят, че биха могли да унищожат икономическата специалност на Хонконг, ако продължават да се опитват да приведат политическата му култура в съответствие с нормите на континентален Китай.

Лидерите на Хонконг, от друга страна, трябва да останат по-близо до стремежите на своя народ. Автономията може да бъде използвана или загубена. Те трябва твърдо да приемат идеята, че двойната идентичност на Хонконг е възможност, а не тежест, и да предадат това послание на Пекин.

Хонконг е както най-проспериращият град в най-голямата нация в света, така и място със собствена космополитна идентичност и степен на взаимосвързаност със земното кълбо, което е уникално в Азия. Неговите лидери трябва да удвоят залога за това да станат „световният град на Азия“. Ангажиментът към тази идея избледня през последните години, тъй като лидерите на Хонконг вложиха енергията си в отразяване приоритетите на континентален Китай.

Възобновеният натиск от страна на международната общност трябва да включва в по-голяма степен САЩ, които в края на краищата са най-важният икономически и културен партньор на Хонконг извън Китай. Съединените щати трябва да отговорят реципрочно. В моето последно послание към Вашингтон призовах колегите си да признаят устойчивите сили на града. В крайна сметка няколко милиона души потвърдиха миналия месец, че Хонконг остава много различен от континентален Китай.

Най-важното е лидерите на САЩ винаги да помнят, че градът не е карта, която може да се изиграе срещу Пекин. Той не е средство за подчертаване на недостатъците в управлението на континентален Китай, когато това ни устройва, нито е нещо, което може да се размени срещу отстъпки в търговските преговори с Пекин. Хонконг е по-скоро визия за това как бихме искали да изглежда Китай и всъщност голяма част от останалата Азия. Трябва да търсим начини да укрепим силните му страни.