Европейската централна банка без съмнение ще намали още лихвения процент по еднодневните депозити на търговските банки от сегашните -0,4% на следващото си заседание през септември. Това не означава, че това е правилният начин да се опита да вдъхнете живот на икономиката в еврозоната. Тя може просто да влоши нещата, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
До момента, в който управителният съвет на ЕЦБ се накани да официализира намалението на депозитната лихва, много е вероятно референтната доходност по 10-годишните германски облигации да е вече по-ниска от депозитната ставка на централната банка. Анализаторите на HSBC смятат, че 10-годишните бундове ще приключат 2019 г. при умопомрачителната доходност от -0,8%. Сега трябва да се плаща, за да се държи всякакъв вид немски дълг - от най-кратките падежи до 30-годишниите книжа. Както писа колегата Марк Гилбърт по-рано, пазарът на облигации премина през огледалото.
Предвид очакването за намаление на депозитната лихва на ЕЦБ, не е изненада, че търговците калкулират в цените още монетарни стимули. Но тук навлизаме в опасна територия, не на последно място защото спадането на доходността повлича дългосрочните и свръхдългосрочните облигации. Има нещо наистина нередно в еврозоната, когато отпускането на заем на Австрия за 100 години носи годишна възвръщаемост от около 0,75%.
Това че облигациите с по-дълъг матуритет се държат така, не е проблем само за гладните за доходност инвеститори, то също представлява потенциално критичен проблем за реалната икономика, защото премахва стимула за финансовата индустрия да поема риск: ако кредитирането за една ден носи само малко по-малко - или понякога дори повече - от дългосрочното кредитиране, тогава защо да се тревожим да отпускаме дългосрочни кредити? Немският дълг вече носи по-голяма доходност при тримесечните ДЦК, отколкото при тригодишните облигации - явление, известно като обърната крива на доходността.
Такава инверсия обикновено показва, че рецесията приближава, но всъщност може да причини самата рецесии, ако е продължителна. Тя потиска стимулите за инвестиции, след като така наречената „стойност на парите във времето“ (по-високата цена, която емитентите обикновено плащат за по-дългосрочно заемане) остане обърната за продължителен период.
Неотдавнашното понижаване на доходността в диапазона на 10- до 30-годишните облигации е наистина страховито проявление на това явление и е последната плочка от доминото. Доходността на дълга с най-дълъг матуритет намалява по-бързо от тази по краткосрочните облигации. Традиционната крива на доходността, при която лихвените проценти нарастват с удължаване на матуритета, се обръща.
Това създава големи проблеми за европейските финансови фирми. Същината на банковото дело е да се заема краткосрочен ресурс и да се отпуска дългосрочен. Превишението на доходността по овърнайт лихвите (еднодневните – бел. прев.) над тази по 10-годишните облигации обръща всичко с главата надолу, което води до срив на нетните лихвени маржове и рентабилността.
Това създава още по-големи проблеми за спестовната индустрия на континента. Пенсионните фондове и застрахователите, които се нуждаят от дългосрочни активи, които да съответстват на пасивите им, са в особено затруднено положение. При спадането на доходността по свръхдългосрочните облигации, сега те нямат подходящи активи, в които да инвестират.
Човек може да съчувства на управителя на ЕЦБ Марио Драги, който осъзна ограниченията на паричната политика за решаването на проблемите в еврозоната и помоли политическите лидери на блока да използват фискалната политика, за да помогнат (молба, която Берлин изглежда готов да игнорира). Трудно е да се мисли за повишаване на лихвените проценти, когато всички останали централни банки ги намаляват - от Джером Пауъл в американския Федерален резерв до Адриан Ор от Централната банка на Нова Зеландия. Драги и неговата наследничка Кристин Лагард вероятно няма да искат да засилят еврото, след като европейските производители вече изпитват затруднения.
Но постоянното монетарно облекчаване не работи, след като по-голямата част от допълнителната ликвидност се оказва вложена обратно в ЕЦБ. Докато европейските политици не измислят начин да сложат край на това, очаквайте лудостта при облигациите да се задълбочи.


Летовници спасиха делфинче на плаж във Варна (ВИДЕО)
Прокуратурата иска постоянен арест за арестувания общинар от Варна
Фестивалът на българската легенда се провежда във Варна
31-годишният мъж, пострадал при пожар на трактор в добричка нива, бере душа във ВМА-Варна
Невзоров успокоява: Работата на КУБ продължава (ВИДЕО)
Какво е състоянието на публичните финанси в България? Попитахме експертите
Новините в развитие
Рекордни жеги налегнаха Европа, част 1
Рекордни жеги налегнаха Европа, част 2
Фед помрачава ралито при облигациите на развиващите се пазари
Момиче на 12 години спаси майка си след инсулт зад волана
Пет легенди, които промениха автомобилния спорт
Lada 2105 на 45 години се продава за 63 000 евро
Електрическото Ferrari беше разграбено в Китай
Тревога: Спадът при Toyota се засилва
Икономист: Разходите в бюджета са завишени, приходите са занижени
В кадър: Отбелязваме Ден на безопасността на движението по пътищата
Мъж е с опасност за живота, след като го ударило дървото, което режел
Таксиметровите шофьори възмутени от записа на почерпено момиче, публикуван онлайн
Изгарящите жеги са по-голяма заплаха за храните, отколкото войните


преди 6 години Централните банки постигнаха невъзможното и спстяването се превърна в *** дума, докато цените на активите стигнаха нива, при които няма смисъл вече да се инвестира. А хартия и мастило не им останаха вече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години а една кратка хиперинфлация дали не може да стане причина за рязко вдигане на лихвите, което е удобен повод да се отрежат главите на всички "възползвали се" от евтини заеми .. ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Абе златото да ходи където си ще, и без това няма никакво практическо приложение. То не е като парите да има разменна стойност. Вярно, може и да има някаква спестовна стойност, но и парите имат, така са ни учили навремето в университета, че парите имат и спестовна стойност, т.е. човек може да спестява в пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ако навлезем в нова глобална рецесия и всички централни банки масово приложат отрицателни лихви тогава в рамките на 2г има голяма вероятност златото да отиде над 3000-4000 долара. То и сега вече бавно пълзи нагоре само заради слуховете за това което може би предстои. За последната една година златото е нарастнало със 28%, паладият със 65%, среброто със 16%А за сравнениеАмериканските акции за същия период са нарастнали средно със 2.5%А в Европа и Азия вече сме в червената зона. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години "ЕЦБ в огледалния свят на хиперинфлацията" трябваше да е заглавието на статията... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години И в момента шефа на Шведската банка, ходи с дебела охрана, нека се пробват. Всички банкери ще си припомнят Френската Революция. Гилотината сравнително до скоро се използваше. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това с лихвите не бива да се ограничава само до тях. Редно е акционерите също да плащат ежегодно на фирмите за притежаваните акций, един вид като дивидент с отрицателна доходност. Все за инвестиций говорим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Добра статия, но не е написана в правилния стил. Прекалено много разсъждения, без да се отчитат поставените евроцели. Може би е време да се пробва с лихва от -1.00% вместо сегашната -0.40% и да видим как ще реагира народа. А може би правилното ниво да е около -3.00% или по-ниско? Никой не знае преди да се пробва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар