Могат ли пазарите да повторят бума от 2016-18 г.?

Ако възстановяването наистина започва, следващият въпрос е за неговата сила. По време на подема през 2016-18 г. растежът на световната икономика скочи от 2 на 5 на сто и остана над историческия тренд от 4 на сто за няколко последователни тримесечия. Някои важни характеристики на икономическото възстановяване от 2016-18 г. обаче изглежда малко вероятно да се повторят.

Американската икономика работи много по-близо до пълния капацитет, което означава, че бъдещият растеж е по-вероятно да бъде ограничен от недостатъчно предлагане, отколкото по време на предишния бум. Независимо дали това ще доведе до евентуално затягане на паричната политика, изглежда има много по-малко възможности растежът на брутния вътрешен продукт да надхвърли тенденцията за продължителен период.

Последното възстановяване се възползва от фискалните стимули, въведени от администрацията на Тръмп. Според МВФ те са възлезли на 1,6 на сто от БВП за 2017-18 г., а фокусът върху намаляването на корпоративния данък очевидно повиши цените на акциите и доверието на бизнеса. Това няма да се повтори през следващите две години. Всъщност опасенията на бизнеса и пазарите относно избирането на Елизабет Уорън за президент е напълно възможно да имат обратния ефект.

Макроикономическата политика в Китай е по-загрижена за намаляването на задлъжнялостта в сенчестия банков сектор, отколкото беше след 2016 г. Властите досега успешно облекчиха фискалната и кредитната политика, за да компенсират ограничителните ефекти на американските мита, но изглежда не се интересуват от ускоряване на темпа на растеж на БВП над целта от 6%-6,5% през следващата година. Вместо това изглежда, че властите ще толерират по-слаб ръст, ако това е необходимото последствие от по-нататъшното намаляване на съотношението кредит/БВП.

Икономическото възстановяване през 2016-18 г. се възползва от период на надвишаващ тренда растеж в еврозоната, предизвикан от разширяване на нетрадиционните монетарни стимули на Европейската централна банка, нормализиране на ръста на банковия кредит в задлъжнелите икономики на еврозоната и облекчаване на дефлационните страхове. Напоследък изглежда, че тези фактори напълно се изчерпаха, като еврозоната категорично беше основният източник на разочарование сред големите икономики през тази година. Тъй като инструментариумът на ЕЦБ е почти напълно изчерпан, растежът в еврозоната едва ли ще се ускори силно през следващата година.

Тези аргументи сочат, че всяко възстановяване на глобалния растеж през 2020 г. вероятно трудно ще се сравни с мощната инерция, наблюдавана през 2016-18 г.

Последно съображение за пазарните перспективи е, че оценката на акциите, на фона на възходящия цикъл в икономическата активност, е по-раздута, отколкото беше през 2016 г. Според модела на Fulcrum, през 2016 г. в американските акции е била калкулирана възвръщаемост от около 10% годишно в следващите три години, докато сега се очаква те да донесат само 4 на сто.

Тъй като глобалната икономика очевидно избягва рецесията, възвръщаемостта на акциите през следващата година може да е задоволителна, но не и страхотна.