Вече няма съмнение, че паричната политика, независимо дали е конвенционална, или не, ще бъде в недостиг при следващата глобална рецесия, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
За справяне с голям спад в икономиката ще е необходимо намаляване на лихвите с няколко процентни пункта, но понастоящем те са твърде близко до тяхната ефективна долна граница, за да позволят това.
Сега централните банкери признават, че при такива обстоятелства ще им е нужна помощ от фискалната политика. В миналото обаче дискреционните бюджетни инжекции обикновено бяха осъществявани с големи закъснения, а политическите спорове доведоха до промени в данъците и разходите, които не успяха да стабилизират търсенето в икономиката.
Един пример за тези проблеми дойде след финансовата криза през 2008 г. Въпреки че имаше бюджетни действия в много икономики, включително законът за възстановяване и реинвестиране (ЗВР) на президента на САЩ Барак Обама от 2009 г., твърдата политическа съпротива ограничи ефективността на фискалните стимули.
Реалният стимул на ЗВР не бе достатъчно голям, за да стабилизира икономиката на САЩ, като мерките бяха отменени твърде бързо по време на възстановяването. Законът предотврати финансов срив, но не избегна високата и устойчива безработица. Дори контролът на демократите върху Белия дом и Конгреса не попречи на политическите препятствия, поради които фискалните стимули не съкратиха рецесията.
Междувременно, в еврозоната смисленият фискален отговор беше възпрепятстван от липсата на механизъм, който да позволи значително споделяне на риска между държавите членки.
И в САЩ, и в Европа паричните стимули останаха жизненоважни.
Доказаните недостатъци на дискреционните промени в бюджета за смекчаване на рецесията обясняват защо нараства интересът към засилване на така наречените автоматични фискални стабилизатори. Макроикономистите твърдят от десетилетия, че мащабът и ефективността на вградените методи за повишаване на разходите или намаляване на данъчните приходи трябва да бъдат увеличени, за да стане фискалната политика по-успешна.
В условията на рецесия данъчните постъпления обикновено намаляват повече от доходите на домакинствата и корпорациите, така че правителственият бюджет предпазва частния сектор от загуба на разполагаем доход. В допълнение, по-високите социални плащания за безработни им помагат да поддържат разходите си в лоши времена. Всичко това се случва бързо, като автоматичен резултат от структурата на данъчната и разходната система в развитите икономики.


За Празника на Варна: Концерт на площад „Независимост“ с класическа музика
Все по-малко хора избират рибарството за поминък
Започва XI-ят международен шахматен фестивал за купата на Община Варна
Да помогнем на Явор да общува със света
Какво време ни очаква в събота?
Защо Европа се затруднява да възстанови газовите си резерви преди зимата
Марк Шорт: Демократите предлагат платформа, за която избирателите да гласуват
Ребека Бабин: Китай е най-важният фактор на пазара на петрол в момента
Цените на бензина няма да паднат скоро
Вероятно 2026 г. ще бъде най-горещата година в историята
Нов Koenigsegg с 1600 коня получава невиждана досега трансмисия
Изрядните шофьори на Volvo ще плащат по-малко за застраховка
Ferrari направи уникат с 1000 к.с.
Най-продаваният Opel в историята стана на 35 години
Ретро Lambo и Porsche от Louis Vuitton – най-големите хитове на Monterey Car Week
Целта на Путин за 2026 година: Разпадането на НАТО и ЕС отвътре
Шаламанов: Правителството използва думата дрон основно в земеделието
Музикантите, свирили кючек пред паметника Асеневци, били в чужбина
"Мегаломанът" Макрон се забавлява, докато Франция гори
Българските F-16 ще се забавят до второ тримесечие на 2030 г.


преди 6 години За справяне с голям спад в икономиката ще е необходимо намаляване на лихвите с няколко процентни пункта, но понастоящем те са твърде близко до тяхната ефективна долна граница, за да позволят това.---Ба х ти нещастниците смотани....Уникална простотия! Гърчат се като червеи вкръг, когато "за 24 часа" може да съживи цялата т.н. икономика, като трябва да се приема само едно нещо: на 1 януари 2020 /примерно/ всички "дългове" по света се ЗАНУЛЯВАТ, т.е. никой на никого нищо не дължи и всичко каквото е до момента си остава така, както е. Това е равносилно на натискане на бутона "рестарт". Моментално всичко ще се промени! Е да, нЕкои вече няма "упрвляват" останалите и да имат власт над тях! ТОВА Е ЦЕНАТА която трябва да се плати - ОТКАЗА ОТ ВЛАСТ! Всичко друго води към ... КРАЙ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Половината от страните в ЕЗ не могат да си позволят никакви стимули . Фискалните стимули не са от днес за утре - те са възможни след цялостно преструктуриране на икономиките , постигане на конкурентоспособност и заделяне на излишъците постигнати в резултат на тези реформи . Но както е видно не наблюдаваме нито преструктуриране , нито излишъци , или където ги има да се заделят , нито това да е трайно състояние ,че да се натрупа фискална мощ . Изобщо нищо . Ако се започна сериозни промени сега , което клони към 0 , капацитет ще има след 10 г. . отговор Сигнализирай за неуместен коментар