Либералният национализъм не трябва да бъде оксиморон

От днешна гледна точка изглежда ясно, че либерализмът и национализмът са врагове. Но не винаги е било така. Току през 1989 г. либерализмът и национализмът бяха съюзници в събарянето на Съветската империя. В страни като Полша и Унгария търсенето на национално самоопределение беше тясно свързано с исканията за либерални свободи. 

Тридесет години по-късно някои от новите националистически правителства в Централна Европа виждат либерализма като враг на националното самоопределение. Това е отчасти защото либералният интернационализъм се опита да вгради някои от основните си идеи в международните закони и конвенции - например по отношение правата на бежанците, независимостта на съдилищата и свободата за търговия и инвестиции.

За консервативните националисти като Орбан или Ярослав Качински, лидерът на полската управляваща партия „Право и справедливост”, тази институционализация на либерализма е неприемлива, защото ограничава способността на националните правителства да правят радикални промени. Както обясняват Иван Кръстев и Стивън Холмс в неотдавнашна книга, „Светлината, която се провали”, централноевропейските националисти отхвърлят либералната демокрация, защото „предлага само временни победи и лишава спечелилите изборите от шанса за пълна и окончателна победа."

Ограниченията, наложени от международното право, са особено строги в Европейския съюз. Привържениците на Brexit непрекъснато твърдят, че Великобритания може да си върне пълния контрол върху имиграционната политика само като напусне ЕС, който налага законово изискване за приемане на свободното движение на хора в рамките на блока. Тези ограничения на националната свобода позволиха на Джонсън да води кампания за „връщане на контрола“ върху „нашите закони, нашите пари и нашите граници“. За Джонсън и подобните му Brexit е либерална кауза, до голяма степен защото позволява на Обединеното кралство да овласти отново националната си демокрация.

Мнозина ще продължат да смятат твърдението на Джонсън, че е либерал за явно неискрено или заблуждаващо. Но на него му предстоят пет години на власт, в които да го оправдае. Засега знаците са категорично разнопосочни. На международната сцена неговата репутация не предполага, че той възнамерява да се приведе изцяло в съответствие с новата националистическа програма. Например, той зае „либерални“ позиции относно изменението на климата и Световната търговска организация, подкрепяйки международните договори и институции. У дома обаче сподвижниците на Джонсън дават притеснителни сигнали за контрол над Би Би Си и съдилищата.

Но все още нищо не е предопределено. През следващите пет години Джонсън има възможност да демонстрира, че либералният национализъм не е оксиморон. Да се ​​надяваме, че той ще сграбчи шанса.