30 години след появата си ETF-ите са интегрална част от активното управление

Това, което започна като неясен продукт, днес дава на инвеститорите по-голяма гъвкавост, по-ниски разходи и удобен достъп

10:40 | 03.04.20 г.

Снимка: Getty

Доминиращият разказ, свързан с борсово търгуваните фондове (ETF-и, от Exchange Traded Funds) през 30-годишната им история, бе един вид дерби между активно управляваните и индексираните фондове (каквито по идея са ETF-ите), в което инвеститорите трябваше да избират едните или другите, пише за Financial Times Салим Рамджи, глобален ръководител на iShares и на индексните инвестиции в BlackRock.

Това е погрешен начин да се погледне на нещата. Днес се извършва тиха революция, при която индексните ETF-и се използват в активно управляваните портфейли. По ирония на съдбата активните фонд мениджъри сега са един от най-бързо развиващите се сегменти сред потребителите на ETF-и.

Първият ETF в света беше създаден през 1990 г. в Канада, стартиран в началото на март без фанфари на фондовата борса в Торонто, далеч от финансовите центрове като Уолстрийт или лондонското Сити. След това ETF-ите се разпространиха на борсите в Европа и Азия и сега отразяват предпочитанията на стотици милиони инвеститори в световен мащаб, след като натрупаха активи за около 6 трлн. долара.

ETF-ите помогнаха за намаляване на таксите за управление в индустрията, но тяхното въздействие надхвърли разходите. Първо, те позволиха на инвеститорите да отделят индексната и активната възвръщаемост лесно и прозрачно. В по-ново време те дадоха възможност на инвеститорите да предприемат стратегически и „факторни“ експозиции - тоест, такива, определени според широки и постоянни двигатели на възвръщаемостта - с по-голяма точност.

През годините имаше благоприятен цикъл, който подчерта и усили многообразността на ETF-ите. Широкото им приемане след световната финансова криза доведе до повече купувачи и продавачи на ETF-и, което означаваше по-ниски разходи за търговия и по-ефективни сделки. Професионалните инвеститори откриха, че ETF-ите често са за предпочитане пред директните сделки с конкретни ценни книжа на много пазари, особено за позиции от тактически характер.

В рамките на дълга на развиващите се пазари, например, оценяваме, че закупуването на стотици облигации поотделно може да струва 40 пъти повече от закупуването на представителен ETF, предлагащ подобна пазарна експозиция. За да отговорят на това търсене, участниците на пазара, които улесняват ETF операциите, разработиха сложни модели за ценообразуване и технологии за търговия с облигации. Резултатът е, че ETF-ите помагат за модернизиране на дълговите пазари, като подпомагат ликвидността и ценообразуването, както на самите ETF-и, така и на техните съставни емисии облигации.

Освен това прозрачността на борсовата търговия се оказа ценна за активните инвеститори по време на стрес, тъй като ETF-ите помагат да се определят цените в реално време, когато търговията на съставните им ценни книжа е нарушена. Това беше вярно през финансовата криза през 2008 г., кризата през 2013 г. и в края на 2018 г., когато пазарът се тревожеше за лихвите.