Глупаво ли е менталното счетоводство?

Този импулс е добре документиран в съвременния финансов свят. Дигиталните банки като Monzo предлагат спестовни ниши за клиентите си, за да заделят те пари за конкретни цели, а „системата с пликове“ за разпределяне на пари за различни нужди набира инерция сред финансовата общност на Instagram.

Това е разумно за онези, които имат ограничен бюджет, но какво да кажем за заможните?

Хладната рационалност сочи, че те трябва да третират парите като взаимозаменими. Рут Стърки, дипломиран финансов плановик от Paradigm Norton, казва, че за някои хора разделянето на средствата „ги спасява“, тъй като им помага да се чувстват „подготвени и организирани“.

„Повечето хора не са толкова рационални, колкото обичаме да мислим, че сме“, казва тя, отбелязвайки, че тук може да помогне трета страна, а именно финансовия плановик.

За разлика от отговорите на моите математически въпроси в училище, тя твърди, че „финансовото планиране е изкуство, а не наука", посочва Сийгъл. Тя обича да говори с клиентите си за парите им, като ги кара да си представят три съда за техните краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, които могат да бъдат попълвани според индивидуалните им нужди.

Както видяхме с примера за Junior Isa по-горе, ако малки количества пари се поставят в дългосрочния съд рано, те могат да се натрупат впечатляващо във времето. Само че ако някой на 50 и повече години е пренебрегнал дългосрочните си спестявания, тогава ще трябва да се използва по-голяма част от доходите му за тази цел.

Тим Харфорд обобщава: „Тейлър има предвид, че след като така или иначе сме склонни да сглупяваме, менталното счетоводство обуздава този порив в посока на по-малко глупави избори.“

Въпреки че нашият победител Питър Стонтън, разбира се, не е психолог, той с удоволствие научава, че не сме рационални същества и как това „се превръща в пристрастие в процесите ни на вземане на решения“.

Може би имаме вина, казва Питър, че гледаме на „пенсиите, ипотеките, спестяванията, кредитните карти, застраховките като на различни неща“, за да можем по-лесно да се справяме с тях, вместо да ги разглеждаме цялостно. Парите са си пари, без значение какъв етикет сте залепили на буркана. Бихте могли да отключите част от скритата сила на вашите лични финанси, като отделите време за размисъл над по-голямата картина.