Как да не убием икономиката при следващата пандемия?

Как може да се постави икономиката на пауза?

По-долу излагам принципа как би могла икономиката да се постави на пауза, като, разбира се, той трябва много да се доразвие, с оглед на всички специфики на световната и националните икономики. За да поставиш икономиката на пауза по време на мерки за справяне с пандемия, решението изисква абсолютно, а не частично спиране на икономиката – разбира се, с неизбежните, но краен брой изключения.

Абсолютно спиране на икономиката означава в точно определен момент, когато започват мерките за справяне с пандемията, всички предприятия да спрат да работят, всички служители да излязат в държавна отпуска и от този момент никой бизнес да няма право да освобождава служители, да не дължи плащане на своите работници, доставчици, кредитори и бюджета – до деня, в който бъде обявено, че пандемията е преодоляна и икономиката започва да функционира отново. По време на паузата спират всички срокове и договорни отношения, освен тези, които ще поддържат функционирането на жизненоважните институции, индустрии и бизнеси.

В момента, в който икономиката стартира отново, никой бизнес няма да е загубил персонал и пари и ще продължи да се разплаща със своите служители, доставчици, кредитори и бюджета, все едно икономиката не е спирала. Разбира се, почти всички бизнеси ще са имали някакви минимални разходи за поддръжка на инфраструктурата си по време на паузата, но за тези разходи законово ще се уреди да се платят разсрочено във времето, без да ги затрудняват.

Аналогично за хората – по време на държавната отпуска всички техни разходи за наеми, ток, газ, вода, телефон, интернет, телевизия,заеми, данъци и други подобни стават недължими, докато отпуската им не приключи. След приключването на пандемията, натрупаните по време на отпуската разходи законово ще се разсрочат на равни вноски, до 12 или 24 месеца, върху текущите сметки.

Веднага идва големият въпрос - как ще се изхранват хората за периода на мерките за справяне с пандемията, след като никой няма да им плаща заплати. Както вече казах по-горе, всички служители ще излязат в държавна отпуска и държавата ще им плаща еднаква достатъчна сума, за да си купуват храна и лекарства – защото, докато са вкъщи, от друго нямат нужда.

Цената за държавния бюджет при поставяне на икономиката на пауза

Разбира се, първият въпрос, който изниква при прилагане на този модел, е може ли държавният бюджет да издържи на разхода за държавна отпуска на всички работещи, както и на пропуснатите приходи за данъци и осигуровки.

Някой ще каже – как ще издържи бюджетът на всяка една държава? Ето базовата сметка за България, която ще направя съвсем груба и лесна, за да може всеки да я сметне наум.

България има 7 млн. души население, от които генерално 3 млн. са заетите, 2 млн. са пенсионерите, 1 млн. са децата и учащите се и 1 млн. са хората, които не работят, като, разбира се, част от тези неработещи всъщност са в чужбина и работят там. С други думи, 3 млн. работят и издържат 2 млн. пенсионери, 1 млн. деца и учащи и част от 1 млн. неработещи. Вероятно за голяма част от развитите държави пропорциите са сходни

Ако държавата изплаща на човек, пуснат в държавна отпуска, средно по 380 лв. месечно, колкото е средната пенсия в България (а щом пенсионерите се справят с такава сума, значи всеки ще може), това означава че за 3 млн. заети и 2 млн. пенсионери, или общо 5 млн. души, държавата ще похарчи 1,9 млрд. за един месец държавна отпуска за карантина и ще пропусне да събере данъци за около 1,5 млрд. лв. и осигуровки за около 0,6 млрд. лв., което прави общо разход и пропуснат приход за бюджета в размер на около 4,0 млрд. лв. месечно.

Забележки: Пропуснатите данъчни приходи и осигуровки изчислявам, като приемам, че в месеца на държавна отпуска за карантина те ще бъдат 1/12 от годишните данъчни приходи и че все пак потреблението ще внесе в бюджета поне около 0,5 млрд. лв. ДДС и акцизи и поне около 0,3 млрд. лв. осигуровки за необходимо работещите хора по време на карантината. Всички допускания са много генерални, с всичките си условности, но приближението до генералните цифри е достатъчно за целите на този принципен анализ.

Държавната отпуска за карантина ще има много по-силен ефект, отколкото мерките да се затворят само заведения, ресторанти, търговски центрове и призивите за спазване на социална дистанция – защото всичко ще бъде затворено, всички ще си стоят по домовете, а всеки, който нарушава карантината, ще бъде строго санкциониран, защото няма работа навън.

При следваща карантина доставките на храна и лекарства могат да бъдат много добре организирани,в т.ч. и дезинфекцирани, до вратата на всеки дом в цялата страна, така че никой да няма нужда да излиза и да се подлага на риска да се зарази от човек в магазина или от опаковките на продуктите, които купува .Ако карантината продължи 1 (един) месец, държавата ще изразходи и пропусне бюджетни приходи за 4,0 млрд. лв. Ако продължи месец и половина, сумата ще нарасне до 6,0 млрд. лв., а ако продължи 2 (два) месеца, сумата ще достигне 8,0 млрд. лв.

Дори в най-лошия сценарий от два месеца карантина това ще струва на бюджета 8,0 млрд. лв. На първо четене това е по-малко от предвидените около 5 млрд. лв., които държавата се готви да използва от резерва, плюс допълнителния държавен дълг от 7,8 млрд. лв., за да се покрие дефицитът и да се възстанови заетостта, доходите и икономиката след пандемичния край на кризата.

Към тази цена трябва да се добавят и специалните финансови инструменти и мерки, които БНБ и банковата система планират за още 9 млрд. лв., плюс загубите и отписаните вземания и кредити в следващите няколко години, които ще са пряк ефект от последвалата икономическа криза и които пряко ще се отразят на прихода на бюджета в същия този период.

Когато икономиката продължи от там, докъдето е спряла, това означава, че веднага след пускането ѝ тя ще продължи да генерира данъци в същия размер, каквито е генерирала преди нейното спиране, и вместо да са нужни средства за нейното възстановяване, тя ще започне да пълни бюджета със същите темпове, както отпреди да бъде поставена в пауза. Това означава, че похарчените пари за държавната отпуска и пропуснатите данъци и осигуровки ще се възстановят много по-бързо, отколкото всички средства за възстановяване на икономиката, заетостта, доходите и потреблението.