Задава ли се нова ера на финансова репресия?

Това изкупуване на облигации трябва да се извършва чрез спестовни институции, а не от централни банки, които не могат да отговорят на по-високата инфлация, като разширят балансите си до необходимия размер за ограничаване доходността на облигациите. Спестителите, чрез наложените им вложения в държавни облигации, ще трябва да понесат тежестта на ограничената доходност и ще видят как част от спестяванията им се изяжда от инфлацията.

Този трансфер на богатство от спестители към длъжници е политически труден във всички страни, но най-вече в еврозоната, където 19 правителства вероятно няма да постигнат съгласие за мащаба и темповете на процеса. По този начин еврото може да се окаже жертва, тъй като способността на държавите членки да създават пари чрез контрол над баланси на търговските им банки не е съвместима с една валута.

Въпреки, че според много инвеститори акциите ще са основният печеливш актив от отрицателната реална доходност на облигациите, наложеното на спестовните институции закупуване на облигации в крайна сметка ще ги принуди да разпродават други активи, включително акции. Освен това тази ликвидация вероятно ще настъпи в момент на масирано емитиране на собствен капитал, тъй като достъпът на големите компании до небанков кредит ще става все по-труден, защото правителствата ще се стремят да ограничат растежа на общия дълг, докато се опитват да направят икономиките по-малко задлъжнели. Нищо от това не е положително за възвръщаемостта на акциите.

По време на последната мирновременна финансова репресия, в периода 1945-1979 г., акциите се представиха добре до средата на 60-те години. Това беше отчасти, защото те бяха много евтини, когато войната приключи, но и защото се възползваха от прехода от военновременна планова икономика към по-силно задлъжняла такава, движена от потребителите. Днес подобна трансформация не е възможна в общества, ръководени от потребители, където дългът на частния сектор вече е достигнал рекордни върхове спрямо БВП.

Освен това оценките на акциите са много по-високи, а спестовните институции имат голям дял от тях в портфейлите си, който да намалят, когато са принудени. Това означава, че представянето на акциите може да има повече общо с периода между 1966 и 1982 г., отколкото с двадесетте години след войната, дори ако не се позволи на номиналните лихви да достигнат върховете, наблюдавани тогава. След периода 1966-1982 г. американските акции с голяма капитализация донесоха нулева възвращаемост в реално изражение, а други акции се справиха още по-зле.

В тази нова ера на репресия тайната за запазване покупателната способност на спестяванията се крие не в комбинацията от притежавани активи, а в количествата, в които се държат. Инвеститорите трябва да влагат повече в злато и по-малко в държавен дълг според предпочитанията си.