Задава ли се нова ера на финансова репресия?

По време на кризата с Covid-19 контролът върху предлагането на пари тихо премина от централните банки към правителствата. В резултат на това инвеститорите трябва да се подготвят за нова ера на инфлация, пише за Financial Times Расъл Нейпиър, независим пазарен стратег и основател на онлайн платформата за изследвания ERIC.

Внезапният ход с осигуряването на държавни гаранции за банковото кредитиране предизвика скок в заемите и с него, след разширяване балансите на търговските банки, ускорение в ръста на широките пари. В Обединеното кралство, например, до края на май бяха отпуснати гарантирани от държавата заеми за 23 милиарда паунда с цел икономическо възстановяване, което показва, че бе експлоатирана банковата система с частични резерви.

Това откритие на "вълшебното парично дърво" позволява на правителствата да насочат средства към по-малки фирми и домакинства. В крайна сметка това ще се разглежда като път за финансиране на всякакви политически необходими начинания, включително зелени инициативи, тъй като гаранциите не представляват за правителствата нищо друго освен условен пасив, ако активите се влошат. Вечното решение на такъв проблемен кредит е да се отпуснат още пари, за да се поддържат длъжниците изрядни както по отношение на лихвите, така и на главниците. Разтърсването на паричното дърво едва започва. 

Досега в тази криза участниците на пазара се фокусират върху вълната от действия на централните банки, но като цяло не успяха да забележат нарастващата импотентност на централните банкери. Тихата революция в създаването на пари означава, че има много ограничени перспективи инфлационните очаквания да останат закотвени.

Ръстът в цените на акциите след дъното през март може би подсказва, че инвеститорите са започнали да калкулират тази реалност. Но инфлационните премии, извлечени от свързаните с индекси пазари на облигации, показват, че очакванията за покачване на цените остават на забележително ниски нива в развития свят. Златото ще остане най-добрият начин за запазване на покупателната способност на спестяванията, но има полза за инвеститорите и от обвързаните с инфлацията облигации.

Перспективата за дългосрочната възвръщаемост на акциите обаче е по-сложна. Макар предишните изблици на рефлация почти винаги да бяха положителни за цените на акциите, поне в началото им, една рефлация с течение на времето вероятно ще породи агресивна форма на финансова репресия.

Усилията за съкращаване на дълговете чрез инфлация изискват изоставянето на определените от пазара лихвени проценти. Контролът над кривата на доходността - или ограничаването на разходите по заемите - е необходимост и ще бъде постигнат чрез принуждаване на спестовните институции, като животозастрахователи и взаимни фондове, да купуват държавен дълг с доходност под нивото на инфлация.