След Тръмп Европа има за цел да покаже на Байдън, че може да се отбранява и сама

Ерата на Доналд Тръмп приключва, но министрите на Европейския съюз (ЕС), които ще се срещнат тази седмица, за да обсъдят бъдещето на отбраната на Стария континент, ще си кажат, че са си научили урока: Европа трябва да бъде достатъчно силна, за да се отбранява сама, пише Ройтерс в анализ.

Министрите на външните работи и на отбраната на ЕС, които ще проведат телеконференция в четвъртък и петък (19 и 20 ноември), ще обсъдят първия годишен доклад на блока за съвместните отбранителни способности. Той се очаква Посредницида послужи като основа за усилията, ръководени от Франция, след Brexit и след Тръмп, които да превърнат ЕС в самостоятелна военна сила.

Избраният президент Джо Байдън ще спре конфронтационната реторика на предшественика си към съюзниците, но едва ли ще промени основното послание на САЩ - Европа трябва да допринася повече за собствената си отбрана, казват европейски дипломати.

„Ние не сме в статуквото, където можем да се преструваме, че президентството на Доналд Тръмп никога не е съществувало и светът е бил същият като преди четири години", коментира френски дипломат пред информационната агенция.

Представител на ЕС коментира, че победата на Байдън е „призив към Европа да продължи да изгражда обща отбрана на ЕС, да бъде полезен и силен съюзник и за Алианса“.

ЕС работи от декември 2017 г. за развиване на повече огнева мощ независимо от САЩ. Усилията се ръководят главно от Франция, която стана основна военна сила на ЕС след излизането на Великобритания от блока.

По време на членството на Великобритания Лондон се противопоставяше на засилването на военната роля на ЕС, като настояваше НАТО да е основен форум за европейска отбрана. Излизането на страната от Съюза дава възможност на Париж да прокара дългогодишните си амбиции за по-голяма роля на ЕС в отбраната с по-предпазлива подкрепа от Берлин.

„САЩ ще ни уважават като съюзници, само ако сме сериозни по отношение на собствената си позиция и ако имаме собствен суверенитет по отношение на отбраната“, коментира президентът на Франция Еманюел Макрон в интервю за списание в неделя.

Тръмп беше открито враждебен към НАТО, като рутинно критикуваше европейските държави, че харчат твърде малко за отбрана. Той определи съюзниците, които харчат по-малко от 2% от националната продукция за отбрана, като „престъпници“. Предишните администрации на САЩ обаче също призоваваха Европа да харчи повече.

В съвместно изявление за европейски и американски медии в понеделник френският и германският външни министри заявиха, че са ангажирани да „направят трансатлантическото партньорство по-балансирано“. Координираният годишен преглед на ЕС за отбраната се очаква да установи липса на технология за безпилотни летателни апарати, остарели самолети и дублиране на оръжия между членовете на ЕС.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел каза на европейските посланици в края на миналата седмица, че блокът трябва да „упражнява езика на властта, а не просто да го говори“.

Блокът вече работи по съвместни проекти и ще задели 8 млрд. евро от следващата година за фонд за развитие на оръжия. Брюксел обаче се нуждае от поне десетилетие, за да постигне някаква военна независимост от Вашингтон, казват експерти.

Появяват се и различия между Франция и Германия, като Берлин се разглежда като по-скептичен към инициативи извън НАТО. Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер заяви, че европейците не могат да се надяват да заменят американската система за отбранително ядрено оръжие.

Междувременно Франция от няколко години води война в района на Сахел в северозападна Африка. Париж определя това като операция за защита на южния фланг на Европа от ислямисткия екстремизъм. Досега страната има ограничен успех и убеждава и други европейски държави да се присъединят към мисията.