ЕЦБ трябва да възприеме контрола над кривата на доходността

Насред пандемичните си мерки Европейската централна банка продължава със стратегическия преглед на своята монетарна рамка. В дискусията влиза и една пренебрегвана преди това идея. Пабло Ернандес де Кос, управител на централната банка на Испания, посочва, че ЕЦБ може да обмисли „контрол над кривата на доходността (на ДЦК)“ - политиката на директно определяне на дългосрочните лихвени проценти, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Това не е нова политика. От 2016 г. Японската централна банка се ангажира да поддържа доходността по 10-годишните японски държавни облигации близо до нула. ЯЦБ ще купува или продава необходимото количество облигации за постигане на тази цел. 

Таргетирането на дългосрочните лихви е алтернатива на количественото облекчаване (QE) - масовото изкупуване на облигации - и представлява бъдещи насоки. То постига пряко онова, което QE прави косвено: понижава дългосрочната доходност на базови ценни книжа, така че да насърчи инвеститорите да насочват капитала другаде, в идеалния случай към продуктивни инвестиции на бизнеси, който искат да се разширят. То също така влияе директно върху пазарните разходи за заеми за по-дълги периоди, което бъдещите насоки се опитват да постигнат, като сигнализират на пазарите, че централните банки ще поддържат краткосрочните лихвени проценти ниски за определено време.

Защо да използваме инструмент, който дава същите резултати по друг начин?

Първо, защото го прави по-ефективно. В сравнение с QE, директното таргетиране на разходите по 10-годишните заеми елиминира определянето на конкретно количество държавни облигации, които трябва да купи централната банка, за да постигне това, което смята за подходящи финансови условия. В сравнение с бъдещите насоки пък, прякото таргетиране премахва риска за финансовите посредници, че централната банка може да не спази ангажимента си, променяйки краткосрочните лихви по-рано от обявеното. Това също означава, че централната банка не накърнява собствената си надеждност, ако се наложи да затегне по-рано, отколкото е смятала.

Второ, точно защото контролът над кривата на доходността не се различава много от другите инструменти днес, сега той би бил въведен с най-малко сътресения. В даден момент политиката ще се нуждае от промяна, може би към затягане в случай на икономическо възстановяване или може би за неутрализиране на възходящия натиск върху пазарните лихви от страна на бюджетните стимули в САЩ.