Ливъриджът ерозира като измерител на кредитния риск

Една от основните мерки за риск на дълговите пазари мига в червено, докато глобалните корпоративни заеми се увеличават след пандемията от Covid-19, пише Джо Ренисън за Financial Times.

Някои анализатори и инвеститори обаче изглеждат необезпокоени, като вместо това поставят под въпрос дали традиционният критерий за задлъжнялост - ливъриджът - все още има значение.

Това е дебат, който отива далеч отвъд тайния свят на анализа на счетоводните баланси. През последните 12 месеца компаниите емитираха рекордни суми дълг, за да запълнят дупката, оставена от резкия спад в печалбите, причинен от икономическото въздействие на пандемията.

Това означава, че ливъриджът, измерен като дълга спрямо печалбата преди лихви, данъци, амортизации и обезценки (EBITDA), се увеличи, пораждайки опасения относно устойчивостта на корпоративния дълг. Ако погледнем историята на финансовите кризи, това е тревожен знак.

За циниците поставянето под въпрос на важността на ливъриджа е самоцелен опит на онези, замесени в раздуването на корпоративните баланси, да омаловажат риска, който благодарение и на тях полага основите на бъдещи кредитни кризи.

Както казва един инвеститор в дълг, твърдението, че ливъриджът вече не е толкова важен се използва от хората, когато трябва да убедят себе си, че това, в което са инвестирали, не е толкова рисковано, колкото изглежда.

Ами ако цинизмът в случая замъглява валиден аргумент? Традиционният коефициент на ливъридж все още ли е добър начин да се разбере колко рискова е една компания?

„Не особено“, според Джон Бел, дългов инвеститор в Loomis Sayles, докато анализаторът Брад Рогоф от Barclays казва, че макар и все още информативен, ливъриджът е „непълен“ измерител.

Критиката на Рогоф е, че за по-дълги периоди ливъриджът не успява да улови решаващи промени в способността на компанията да изплаща дълговете си. EBITDA изключва движението на лихвените проценти и данъците и тяхното въздействие върху паричния поток на компаниите, подкопавайки ливъриджа като оценка на кредитния риск.

Да вземем лихвите. Повече от десетилетие Федералният резерв на САЩ ги поддържа ниски в опит да стимулира икономиката. През това време компаниите издадоха нов дълг (рефинансирайки стар) при по-ниски разходи.

Ливъриджът се увеличи, тъй като компаниите поеха повече дълг, но коефициентът на покритие на лихвите, който измерва наличния кеш за посрещане на лихвените плащания, всъщност се подобри. Може и да има повече дълг, но той е по-евтин.