ЕЦБ трябва да преразгледа стратегията си по начина на Фед

Огромният фискален стимул на президента Джо Байдън се следи внимателно по целия свят. Но това не е единственият икономически експеримент във Вашингтон, който може да вдъхнови преосмисляне другаде. Смяната на режима на Федералния резерв през миналото лято - в посока по-голяма толерантност към повишаване на инфлацията над целта на централната банка - сега оказва влияние върху прегледа на стратегията на Европейската централна банка, пише Financial Times в редакционен коментар.

В интервю за FТ Оли Рен, гуверньор на Финландската централна банка, разчупи ледовете, подкрепяйки реформа на политиката на ЕЦБ в стил Фед.

Миналата година председателят на Федералния резерв Джей Пауъл обяви две важни промени в подхода на централната банка на САЩ за определяне на монетарната политика. Сега Фед разглежда инфлацията като средна стойност във времето, а не като моментна снимка. В настоящия контекст, след като инфлацията е под целта от 2 процента през по-голямата част от времето след световната финансова криза, това ще позволи тя да надвишава за известно време целта, компенсирайки периодите под нея.

Фед също така възприе асиметричен подход към заетостта, който би разглеждал слабия пазар на труда винаги като проблем, но силния само ако тласка инфлацията нагоре.

Юридически погледнато, ЕЦБ е свободна да променя политиката си и в двете измерения. Тя може да дава собствена дефиниция за ценова стабилност, като мандатът й изисква да взема предвид по-широки регулаторни цели, включително заетостта, стига те да не дестабилизират цените. Но би ли било разумно ЕЦБ да последва Фед?

Отговорът е, че съображенията, които накараха Пауъл и колегите му да предприемат нов курс, са всъщност по-силни в Европа. Ръстът на потребителските цени в еврозоната е изостанал още повече от целта на централната банка, отколкото в САЩ. Това причини по-голямо икономическо изкривяване, след като реалните дългове са по-големи от очакваното както от заемодателите, така и от кредитополучателите, които се довериха на ЕЦБ, че ще поддържа нивото на инфлацията.

Както подчертава Рен, настоящата формулировка на ЕЦБ за инфлационната цел - „по-ниско, но близо до 2 процента” - предполага уклон към намаляване. Изрично симетричната цел за средна стойност във времето би била по-ясна и би могла да подобри вкореняването на инфлационните очаквания.

Членовете на валутния съюз е малко вероятно да се ангажират с фискални стимули от мащаба на тези в САЩ, дори и след безпрецедентното приемане миналата година на общ план за възстановяване в размер на 750 млрд. евро. Това означава, че аргументът за парично затягане е много по-слаб в еврозоната, отколкото оттатък Атлантика.

Взимането предвид по-изрично на ситуацията със заетостта при определяне на политиката, доколкото мандатът позволява, би помогнало на ЕЦБ да сигнализира, че възнамерява да поддържа условия за финансиране, благоприятни за инвестициите, които както публичният, така и частният сектор трябва да правят, за да се върне икономиката към пълния си потенциал. Светът върви към по-координирана връзка между фискалната и монетарната политика, и стратегията на централните банки трябва да се развива така, че да поддържа тази координация сигурна и прозрачна.

Следователно има основателни причини ЕЦБ да актуализира стратегията си по същите пунктове както Фед. По-голямото предизвикателство е доказването, че тя може да го реализира. След като години не успя да постигне по-малко трудната цел за инфлацията, известен скептицизъм е оправдан. ЕЦБ не е изчерпала амунициите си, но липсата на безпокойство при предишните неизпълнения на целите издава нежелание да се използва пълната институционална мощ. Прегледът на стратегията е възможност да се разсеят подобни съмнения.