На Фед му липсват прецизни инструменти срещу инфлацията

Това изглежда странно тежко, като се има предвид, че очакваният силен инфлационен натиск от количественото облекчаване така и не се материализира след финансовата криза от 2008 г. Но когато председателят на Федералния резерв Джером Пауъл се опита да успокои днешната загриженост за бъдещата инфлация, като заяви през април, че „ние имаме инструментите за справяне с такъв натиск, ако той се появи“, той добре знаеше, че увеличаването на лихвения процент, изплащан върху натрупаните резерви на банките, е основният механизъм на Фед за това.

Пазарите ще реагират бързо на всяко отклонение от заявеното намерение на Фед да запази „приспособителната си позиция“, като продължи да таргетира почти нулеви лихвени проценти и да купува ДЦК за 80 милиарда долара на месец (както и ипотечни книжа на агенции за 40 милиарда) - както единодушно се съгласи комитетът по парична политика на Фед на 28 април.

Фундаменталният въпрос е дали използването от Фед на неговите инструменти ще навреди на реалната икономика, докато се опитва да овладее инфлационния натиск, предизвикан от монетарните и фискалните стимули на правителството. Ако банките очакват пасивно да получават по-високи доходи от лихви от своите резерви, те може да не отпускат заеми на частни кредитополучатели, възпрепятствайки възстановяването на малкия бизнес и потискайки икономическия растеж.

Повишение с 0,25 процентни пункта няма да определи бъдещето на капитализма на свободния пазар. Опасност представлява не самият лихвен процент, а механизмите на Фед за провеждане на парична политика. Конгресът превърна Фед в чудовище, като му даде право да вдига лихвените проценти чрез повишаване на ставката, плащана върху банковите резерви, а не чрез продажба на държавни ценни книжа, намалявайки вложенията си в тях.

На този етап би било трудно да се поправи грешката на Конгреса. Регулаторните въпроси, включващи капитала, ликвидноста и коефициентите на ливъридж, станаха по-сложни при режима на „изобилни резерви“ на Фед. Остава да разберем дали търговските банки могат да бъдат отбити от нездравословната си зависимост от щедростта на Фед, която възнаграждава увеличаването на резервите им, а не разширяването на кредитните им портфейли. Ситуацията се усложнява допълнително от зависимостта на правителството на САЩ от готовността на Фед да купува държавен дълг, за да финансира дефицита му.

Това, което със сигурност знаем, е, че нарастващата държавна власт поражда още такава. И че този порочен кръг застрашава бъдещето на капитализма на свободния пазар.