В продължение на десетилетия Турция беше приемана като партньор от стратегическа важност от американските президенти. Барак Обама посети страната по време на първата си визита в чужбина. Доналд Тръмп имаше редовен диалог със своя колега Редежп Ердоган.
Но при Джо Байдън естеството на тази връзка се промени, пише в материал за Bloomberg Синан Юлген от Carnegie Europe.
Президентът изчака цели три месеца, преди да говори с Ердоган по телефона, показвайки изпадането на Турция от редиците на най-близките приятели на САЩ. Само ден след това Байдън наруши и друга традиция, обявявайки кланетата на арменци в Османската империя по времето на Първата световна война за „геноцид“, дума, която се приема особено враждебно в Анкара.
Други представители на администрацията изпращат свои собствени сигнали. Държавният секретар Антъни Блинкен избра да не се обажда в Анкара по време на последния конфликт между Хамас и Израел.
Чувствата изглежда са взаимни. Турското ръководство през последните години гледа на Вашингтон с подозрение, като някои високопоставени държавни служители дори открито обвиняват САЩ, че стоят зад проваления опит за преврат през 2016 г.
На този фон Байдън и Ердоган ще се срещнат за първи път лице в лице по време на срещата на върха на НАТО на 14 юни. Какво да очакваме?
В Анкара очакванията са високи. Надеждите са, че Ердоган ще успее да убеди Байдън, че техните страни имат общи стратегически интереси, които най-добре биха били преследвани чрез предвидими, приятелски отношения. Това, според него, ще изисква САЩ да обърнат внимание на преобладаващите спорни въпроси.
А те са много: покупката на противоракетни системи С-400 от Русия; американските отношения със Сирийските демократични сили, които според Анкара са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК); липсата на реакция от страна на САЩ по искането за екстрадиране на проповедника Фетхуллах Гюлен, който се укрива в Пенсилвания; както и съдебните мерки срещу турската банка Halkbank по обвинения, че е нарушила санкциите срещу Иран.
Но Белият дом изглежда е на друга вълна. Виждането за света на байдъновата администрация изглежда е фокусирано върху противопоставянето с Китай и Русия и основните външнополитически цели са да се ограничат авторитарните режими. Погледнато от тази перспектива, Турция вече не е в центъра на стратегическите предизвикателства, пред които САЩ са изправени, и така решаването на турските проблеми не е американски приоритет.