Кой реално определя паричната политика в САЩ?

Тези пропуски са почти безразсъдни предвид състоянието на икономиката. Инфлацията се надигна до точката, в която дори Фед повиши прогнозата си за тази година до 3,4%, като има нарастваща причина за притеснение, че повишаването на цените може да не е преходно. Почти нулевите ставки и покупките на активи бяха лансирани като отговор на извънредната ситуация с пандемията. С утихването на Covid-19 и подобряването на икономиката, не би ли трябвало Фед да се връща бързо към нормалната - или поне към малко по-малко ненормалната - монетарна политика?

Пресконференцията след последната среща на Фед също така не предостави надеждни съществени насоки за това как Фед ще определя лихвените проценти в бъдеще. Репортери и икономисти говорят за прогнозите на членовете на FOMC за основната лихва през следващите години сякаш те имат значение. Те нямат. Последните такива прогнози сочат скромно повишаване на лихвените проценти до края на 2023 г. Защо членовете на комисията смятат, че могат да проектират с някаква сигурност състоянието на икономиката или подходящата парична политика за 2,5 години напред, е загадка. И всички го знаят.

Пауъл мисли, че пазарът ще реагира прекомерно, ако Фед предложи по-смислени насоки за това какво ще прави. Това се случи преди осем години, когато председателят Бен Бернанке беше относително конкретен относно обстоятелствата, при които Фед може да започне да забавя тогавашната програма за количествено облекчаване. Инвеститорите сринаха цената на 10-годишните ДЦК.

Пауъл призна, че тази пазарна паника е била едно от формиралите го преживявания като член на FOMC. В резултат на това неговият Фед се опитва да създаде настроение, вместо да предава значима информация, когато обявява бъдещи насоки. Прогнозите на членовете на FOMC изразяват емоции, а не факти.

Управлението на емоциите е особено проблемно относно евентуалното намаляване на месечните покупки на облигации от Фед, което обяснява друга странност на последните събития от FOMC. На пресконференцията си Пауъл говореше без подготовка, когато отговаряше на журналистически въпроси относно инфлационните очаквания, безработицата и други подобни. Единственото изключение беше неизбежният въпрос за евентуалното затягане на монетарната политика. Той прочете внимателно отговора си от подготвен текст и звучеше като изявление за заложници: „Можете да мислите за тази среща като за говорене за говорене, ако искате... Икономиката очевидно е постигнала напредък, въпреки че все още сме далеч от нашата цел за значителен по-нататъшен прогрес... Ако приемем, че е така, ще бъде уместно да обмислим обявяването на план за намаляване на нашите покупки на активи на бъдеща среща.”

Звучеше като изявление за заложници, защото Пауъл е заложник - на пазара. Фед възприе бъдещите насоки, за да ограничи волатилните пазарни реакции към своите политики. След като направи намалената волатилност сама по себе си цел на политиката, централната банка сега е съдена по това колко успешно успокоява опънатите нерви на инвеститорите. Това кастрира Фед. Тъй като регулаторът вече не е склонен да изненадва пазарите, те не реагират бързо, когато условията се променят. Фед все повече открива, че не може да предложи съществени бъдещи насоки.

На последната си среща Федералният резерв не се чувстваше в състояние да ограничи покупките на активи или да повиши краткосрочния лихвен процент. Щеше ли да се чувства по различен начин, ако пазарите бяха оставени на собствените си усещания и вече бяха калкулирали очакванията за такъв ход от Фед в отговор на данните, които всеки може да види? Това ни кара да се чудим кой (ако има изобщо такъв) отговаря за паричната политика в най-голямата икономика в света.