Не вярвайте на успокояващите приказки за инфлацията

Известно е, че и двете страни преследват агресивна фискална политика след началото на пандемията, като се стремяха да компенсират компаниите и хората за неспособността им да работят нормално. МВФ очаква фискален дефицит на САЩ от 13,3% от брутния вътрешен продукт през 2021 г., а Обединеното кралство е близко с 11,7%, като това е доста над нивото в еврозоната от 7,9 %. В комбинация с ограниченията на Covid-19 тази силна фискална подкрепа доведе до повече „свръх спестявания“, отколкото в болшинството европейски страни, според МВФ.

Няма нищо присъщо опасно в излишните спестявания, особено след като потребителите в САЩ и Великобритания обикновено са критикувани, че харчат твърде бързо. Но това означава, че съществува голям риск от скок в частните разходи, идващ с намаляване на разпространението на вируса. Успокояващите прогнози зависят от почти перфектното калибриране на подкрепата от фискалните власти. Както МВФ казва за собствените си прогнози: „Прогнозата предполага плавно преминаване от извънредна подкрепа към растеж, движен от частната дейност, с постепенно намаляване на излишните спестявания“. 

Фондът заяви, че са се натрупали повече пари в страни с традиционно ниски спестявания, така че домакинствата там демонстрират, че е вероятно да възстановят финансите си. Но обратният извод - че домакинствата в Обединеното кралство и САЩ, които разполагат с резервни пари, обикновено ги харчат - е по-правдоподобен.

Пазарите на труда са втора област на инфлационна загриженост от двете страни на Атлантическия океан. Променяйки насоките си наскоро, Английската централна банка заяви, че през следващите три години ще са необходими някои „скромни“ повишения на лихвените проценти, тъй като тя вече не се тревожи толкова за увеличаването на безработицата, колкото за осигуряването на плавен приток на хора към работните места. В САЩ данните за пазара на труда по подобен начин показват свободни работни места и текучество на рекордни нива, което предполага, че трудовият пазар е изключително затегнат въпреки високите нива на безработица.

Нито в САЩ, нито във Великобритания растежът на заплатите все още не предполага, че високата инфлация ще бъде постоянна, но ако работодателите продължат да изискват повече персонал и ако предполагаемото нарастване на броя на хората на пазара на труда не се материализира, резултатът ще бъде продължаващо увеличение на заплатите и цените.

Тези значителни рискове в баланса между търсенето и предлагането идват в момент, когато застаряващата работна сила в Китай сочи, че вече няма да бъде силата зад глобалната дефлация, която беше преди, а пенсионирането на голямото следвоенно поколение постепенно ще измести баланса още повече към потреблението в развитите икономики.

Нищо от това не подсказва, че вървим към спиралата на заплатите и цените от 70-те години на миналия век, но сочи бъдеще, в което трябва да се тревожим повече за инфлацията, отколкото през последните години.

Грешки вероятно ще има и те трябва да се очакват. Фактът, че финансовите пазари очакват властите да преценяват нещата перфектно, сам по себе си е причина за безпокойство.