Великобритания няма да реши сама мигрантската си криза

По целия свят Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. ерозира под натиска на войни, климатични промени и варварството, което наскоро разплака репортера ветеран на BBC Джон Симпсън в Афганистан. Става все по-трудно да се разграничат бежанците, бягащи от преследване, подобно на това в нацистка Германия и Съветска Русия, което беше основанието за конвенцията, от икономическите мигранти, търсещи по-добър живот. Как се категоризира някой, който е притежавал бизнес обект в Ирак, но е избягал, след като той е бил запален? На кого вярвате, когато някой пристигне без документи? Имат ли вече смисъл разграниченията?

Правителствата - от Полша до САЩ - са подложени на натиск да покажат на своите избиратели, че определят кои могат да имигрират в страната, като ги интегрират без да претоварват местната инфраструктура. В Обединеното кралство нежеланието на поредни правителства да признаят броя на пристигащите означава, че не сме успели да предоставим необходимите услуги. Това също така остави гласоподавателите негодуващи от произтичащия натиск върху личните лекари и училищата.

В момента непридружените деца, търсещи убежище, оказват огромно напрежение върху местните власти, които имат трудности с правилното им обгрижване. През юни съветът на графство Кент заяви, че е на ръба и заведе дело срещу Министерството на вътрешните работи. Много от тези деца са претърпели екстремни травми и се нуждаят от специализирана помощ. Трябва да покажем амбиция относно тях. Но също така трябва да бъдем честни относно бюджетите, които са необходими. Извръщането на глава - което политиците се надяват да направим - не помага.

Разбиването на каналите за контрабанда на хора, доставящи лодките, които превозват мигрантите през Ламанша, може да бъде направено само от коалиция, по-широка от тази между Франция и Великобритания. Срещата на високо равнище събра европейските министри на масата в опит да проследят големите пари и да намерят виновните. Но ще е необходимо повече. И Великобритания няма да го осигури.

Част от отговора за Обединеното кралство трябва да бъде подобряване на нашите собствени системи. Анализът на европейските молби за убежище между 2009 и 2017 г. сочи, че скоростта на обработката и рискът от репатриране влияят значително на това кои мигранти за кои държави кандидатстват. Тези от най-разкъсваните от войни места, които най-лесно могат да обосноват претенциите си, предпочитат държави, които обработват исканията най-бързо: повече сирийци кандидатстваха в Германия и по-малко в Швеция, например, след като Германия стана по-ефективна. „Икономическите“ мигранти от своя страна изглеждат по-склонни да пробват места с повече бюрокрация.

Това със сигурност трябва да бъде придружено от подобрена способност за депортиране - особено на тези с криминално досие. Нищо друго няма да тушира ​​обществените тревоги или да възпре каналджиите.

Тези, които гласуваха за Brexit, имат право да се чудят за какво са гласували. Не ни е от полза да представяме Великобритания като шовинистична, глуха нация. Британците и тези, които искат да дойдат тук, заслужават повече. Преди бяхме по-добри в това.