Вградената в цените на щатските ДЦК инфлация говори за преходност

Страхът от инфлация има партиен привкус: хората са склонни да се чувстват по-добре относно икономическите перспективи, когато тяхната партия е на власт и по-зле, когато не е, пише Матю Уинклър за Bloomberg.

Ако инвеститорите се държаха по този начин, страхът щеше да бъде регистриран в тази част от кредитния пазар, където страхливите могат да си купят застраховка срещу отвързана инфлация. В края на краищата индексът на личните потребителски разходи (PCE) и индексът на потребителските цени (CPI) се изкачиха до 30-годишни рекорди съответно от 4,1% и 6,2% на годишна база през 2021 г. Републиканците използват призрака на неконтролираната инфлация, за да атакуват президента Джо Байдън, но много демократи също са нервни.

Инфлационните страхове обаче не са калкулирани от пазара. Краткосрочни и дългосрочни задължения, представляващи 29 трилиона долара дълг на САЩ, включително ДЦК, защитени от инфлацията (TIPS), създадени преди 25 години като инфлационен хедж, показват, че през следващите 30 години CPI няма да е с повече от една десета от процентния пункт над средното за 21-ви век ниво от 2,2%.

Разликата между доходността на обикновените ДЦК и TIPS не сигнализира каквато и да е тревога относно инфлацията. При 30-годишния матуритет тя е 2,32%, по-малко отколкото между 2009 и 2013 г., когато американската икономика се бореше да се възстанови от финансовата криза от 2008 г., според данни, събрани от Bloomberg.

Исторически разликата в доходността между номиналните и защитените от инфлацията ДЦК е по-голяма при по-дългите матуритети, тъй като инвеститорите очакват да плащат повече за стоките и услугите в по-далечно бъдеще. Това важи, когато се сравнява разликата в доходността при 10-годишния и при 2-годишния матуритет между 2010 и 2020 г. Но през 2021 г. вградената в цените на ДЦК 2-годишна инфлация надхвърли 10-годишната, което показва, че инвеститорите залагат инфлацията да достигне своя връх през идните две години и след това да намалее през следващите осем. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл потвърждава това при редовните си изслушвания пред Конгреса.

Емитирането на TIPS, които сега възлизат на повече от 1,6 трилиона долара при годишен темп на растеж от 25%, също показва относителен спад в сравнение с останалата част от пазара на ДЦК. Ако инфлацията е екзистенциалната заплаха за просперитета, както твърдят толкова много коментатори, търсенето на TIPS трябва да нараства в крак с борсово търгуваните фондове (ETF), създадени за закупуването им. Докато iShares TIPS ETF, най-големият такъв фонд по активи, отбеляза 45% увеличение на търсенето през последните 12 месеца, новоиздадените TIPS бяха с 34 базисни пункта по-малко като процент от общите продажби на ДЦК през същия период, според данните, събрани от Bloomberg.

Tова не е изненадващо на фона на най-новото проучване на професионалните прогностици, проведено от клона на Федералния резерв във Филаделфия, което показва забавяне на инфлацията след следващата година. Гари Шилинг, моят колега от Bloomberg и бивш служител на клона на Фед в Сан Франциско, който впоследствие беше два пъти класиран като най-добър икономист на Уолстрийт в анкети на Institutional Investor, е оптимист по отношение на инфлацията. В последната си статия Шилинг прогнозира, че САЩ „ще се върнат към ниски инфлация и лихвени проценти“, след като цените на суровините възобновят дългосрочния си спад.

Доказателството, според Шилинг, ще бъде продължаването на 41-годишния бичи пазар при облигациите, където 30-годишната доходност падна до 2% от 14,6%, като държавните ценни книжа се представиха по-добре от индекса S&P 500 на база обща възвръщаемост . „Този подем при облигациите може да продължи да връща доходността до нейното пандемично дъно от началото на 2020 г. от 1%“, пише Шилинг. Доходността на референтноте 10-годишни ДЦК, барометър за доверието във Фед, е с 0,7 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2017 г., когато за последен път безработицата спадна до 4,6%.

Пазарът на облигации отразява друго неблагоприятно развитие, което оправдава желанието на Фед да толерира зараждащите се увеличения на цените в цялата икономика преди да затегне кредита. Дори след като равнището на безработица спадна до 4,6% от цели 14,8% по време на пандемията от ковид през миналата година, коефициентът на участие на работната сила все още е 61,6%, много под предпандемичния връх от 63,4% и индикация, че почти 6 милиона хора, или еквивалентът на щата Мериленд, са напуснали работната сила и са спрели да търсят работа.

Такова сътресение е всичко друго, но не и инфлационно.