Интервюто на принц Хари интересува медиите повече, отколкото гладът на милиони хора в Африка. Защо е така? В годишния си доклад организацията CARE, цитирана от Deutsche Welle, обяснява за "забравените" кризи.
Водопадът Виктория в най-южната част на Замбия прилича на гигантска водна завеса. С височина над 1700 метра водопадът е най-широкият в света и е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Водната струя на река Замбези, която се спуска в дълбокото 110 метра дефиле, е толкова голяма, че напоява прилежащите тропически гори. Грандиозен природен спектакъл, чието изобилие от вода обаче контрастира с останалата част на Замбия.
Подобно на много други страни в Южна Африка, Замбия страда от дълги периоди на суша. Редовно изсъхват посевите. Недохранването е широко разпространено сред 18,4 милиона жители.
„Там 1,2 милиона души страдат от глад, а 60% от населението живеят под прага на бедността", казва Забине Вилке, мениджър комуникации в CARE Германия. „За нас това е класическа хронична криза“.
Не е имало война или земетресение, например, „които да определят начало на кризата. „В Замбия и на други места наблюдаваме драматичните последици от изменението на климата под формата на повтарящи се тежки периоди на суша. Хората не могат да се възстановят от тях и зависят от хуманитарна помощ“, казва Вилке.
Бурунди е на тъжното първо място
Бедност, екстремни климатични условия и политическа нестабилност: според Световната програма по прехраната никъде по света няма повече хора, страдащи от хронично недохранване, отколкото в Бурунди. Източноафриканската държава оглавява класацията на десетте кризи, които са получили най-малко медийно внимание през 2020 г. Бурунди е с едва 429 анализи сред всички 1,2 милиона статии.
След нея се нарежда централноамериканската държава Гватемала (542 статии), където 3,3 милиона от 14,9 милиона жители са се нуждаели от хуманитарна помощ още преди пандемията. Според проучването Централноафриканската република (621 анализа), Украйна (702), Пакистан (1515) и Папуа Нова Гвинея (2014) също са били сред десетте най-малко забелязани кризисни точки през миналата година.
И така - хуманитарната ситуация в Украйна, гладът и масовата бедност в Замбия, ужасяващите мащаби на убийствата на жени в Хондурас - за разлика от пандемията от коронавирус, която от две години е на първите страници на вестниците, тези кризи през 2021 г. почти не са получили журналистическо внимание.
Този подход трябва да бъде променен, казва международната хуманитарна неправителствена организация CARE. В годишния си доклад „Страданието в мълчанието“ (Suffering In Silence), представен в Берлин, CARE представя 10 кризи по света, които засягат милиони хора, но са слабо отразени в пресата.
„Искаме да покажем, че хуманитарните кризи не заслужават внимание само в зависимост от политическата им значимост или от това колко често се споменават в медиите", подчертава в интервю за DW Забине Вилке.
„Забравените" кризисни държави
За да изготви доклада, CARE е прегледала 1,8 милиона статии на английски, немски, френски, арабски и испански език за кризите, подбрани от ООН, както и собствени данни на организацията. В документа се посочва, че всяка от тези кризи е засегнала поне един милион души.
В крайна сметка изследователите стигнат до заключението, че онлайн журналистите са писали най-малко за ситуацията в Замбия през 2021 г. (512 медийни отразявания) Следват Украйна (801), Малави (832), ЦАР (1459), Гватемала (1644), Колумбия (2136), Бурунди (2265), Нигер и Зимбабве (по 2774) и Хондурас (3920). За сравнение, според CARE кризисната страна, която е получила най-малко медийно внимание през 2020 г., е Мадагаскар.
Кризите, които се разиграват в тези държави, са свързани най-вече с последиците от изменението на климата, природните бедствия, пандемията от коронавирус и военните конфликти.


Тежка катастрофа със загинал край Карлово
Медицински хеликоптер е транспортирал мъж с черепно-мозъчна травма
Падение за Григор Димитров! Загуби на старта на "Чалънджър" от квалификант
Избран е изпълнител за доставка и монтаж на 40 подземни контейнера за битови отпадъци във Варна
Черно море II спечели с 3:0 дербито срещу Спартак II в Трета лига
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 1
Слънчевата енергия е толкова развита в Европа, че електроенергията се разхищава
Оли Рен: Данните показват първи признаци на стагфлационен шок в еврозоната
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
Предстоят най-скъпите летни екскурзии
Спирова и Денисиньо ще се борят за 50 000 евро в Hell’s Kitchen
Русия иска империята си обратно, естонските майки планират да я спрат
9 знака, че флиртът му е стил на общуване
преди 4 години Вие нали за това сте тук... зада ни припомните, че трябва да се страхуваме от малковажните неща! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Водещата причина за представените стопански криза е неправилното емитиране на пари. Запазването на злокобната парична политика завишава щетите. Колкото повече работят хората за икономически растеж толкова повече възникват щети. Централната банка няма капацитет за устойчиво спасение от щети от паричната грешка. Постижимо е устойчиво развитие. Прекратяването на съдбовната парична грешка зависи от волята на държавната власт. Необходимото условие за устойчивият успех на съответно национално стопанство е прилагане на подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар