Индийско-тихоокеанската стратегия на САЩ отразява геополитическото разместване

САЩ ще се стремят към "свободен и отворен Индийско-тихоокеански регион... посредством мрежа от силни и взаимно подсилващи се коалиции". Стратегията потвърждава американските планове за създаване в началото на тази година на Индийско-тихоокеанска икономическа рамка - инициатива, с която администрацията на Байдън се надява да запълни поне частично голямата празнина, оставена от Тръмп, който през 2017 г. изтегли САЩ от многостранно споразумение за свободна търговия (Транстихоокеанското партньорство), отбелязва Ройтерс.

Нагледен пример за обещанието на администрацията на Байдън да фокусира вниманието си върху "всяко кътче" от обширния регион, който се простира от Южна Азия до най-отдалечените части от Пасифика, е участието на Антъни Блинкън в срещата на върха на тихоокеанските островни държави в събота. Това бе първото посещение на държавен секретар на САЩ във Фиджи от близо четири десетилетия. Визитата съвсем неслучайно съвпадна с представянето на стратегията, за да подчертае приоритетното значение, което Вашингтон придава на региона, отбелязва Ройтерс. Още повече че в деня на откриването на зимните олимпийски игри в Пекин на 4 февруари президентите на Китай и Русия, Си Дзинпин и Владимир Путин, дадоха да се разбере, че стратегическото партньорство между двете авторитарни източни сили с цел изграждане на един нов световен ред, основан на техните разбирания за човешките права и демокрацията и предизвикващ САЩ и демократичния Запад като цяло, "няма граници".

Включен в стратегията план за действие през следващите 12-24 месеца предвижда САЩ да разширят дипломатическото си присъствие в Югоизточна Азия и на тихоокеанските острови. Блинкън впрочем използва посещението си във Фиджи, за да обяви, че страната му отново ще отвори свое посолство на Соломоновите острови.

Вашингтон вече е имал такова дипломатическо представителство в продължение на пет години, преди да го затвори през 1993 г. Сега архипелагът с население от 700 хиляди души е най-голямата тихоокеанска островна държава, където няма американско посолство. Целта на откриването на дипломатическото представителство е да се противодейства на влиянието на Пекин, преди той да се е "укрепил здраво" на Соломоновите острови, според израза на Държавния департамент на САЩ. 

През ноември в малката островна страна, която през 2019 г. внезапно скъса дипломатическите си отношения с демократичен Тайван за сметка на комунистически Китай, избухнаха вълнения, при които загинаха трима души. Причините за размириците бяха комплексни: бедността и етническите вражди бяха водещите фактори, но протестите имаха и антикитайска насоченост.

Що се отнася до Тайван, Белият дом на практика потвърждава политиката си на "един Китай", но обещава да работи с партньори не само от региона, но и отвъд него, за да поддържа мира и стабилността в Тайванския проток - де факто отхвърляне на претенциите на КНР към самоуправляващия се остров, който тя смята за своя сепаратистка провинция.

"Признаваме, че нашите възможности да променим Китай са ограничени, и затова се стремим да моделираме стратегическата среда около Китай", обясни високопоставен представител на администрацията на Байдън, цитиран от Ройтерс. Той уточни, че стратегията на Вашингтон към Пекин е по-обща и не се свежда само до току-що публикувания документ.

В текста САЩ потвърждават своя ангажимент към сегашния световен ред, основан на правила и на западните ценности, но в същото време изразяват готовност за сътрудничество с Китай в области, където това е възможно и е от взаимен интерес, като борбата с климатичните промени.

Тихоокеанската обиколка на Блинкън завърши в събота на Хавайските острови с разговори с външните министри на Япония и Южна Корея - стари американски съюзници в Източна Азия, които споделят със Съединените щати не само общи ценности, но и притеснения във връзка със Северна Корея и Китай. В петък в Мелбърн държавният секретар на САЩ се срещна с първите дипломати на останалите държави от Четиристранния диалог за сигурност КУАД (QUAD) - Индия, Австралия и отново Япония. Този формат има за цел да противодейства на нарастващото влияние на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион.

/БТА/