Ц. Цачев: Федералният резерв поема към "твърдо" приземяване

Какво означава това?

Инфлацията, спадът на доверието и повишаването на лихвените разходи ще доведе до свиване на щатската икономика. Федералният резерв само ще следва тенденциите при тях и промяната на лихвите ще означава избор между „твърдо“ и „меко“ приземяване на икономиката.

За съжаление, намалява вероятността инфлацията да се охлади до 3-4% и икономиката да се съвземе от пандемията и от проблемите с доставките. Това вече се вижда като отражение върху пазарите в по-доброто представяне на фондовите индекси извън САЩ. Китай започна сериозна програма на стимули, с която да компенсира ограниченията върху строителството и пазара на имоти от изминалата година. Европа не е имунизирана от проблеми, но водещите акции в основните индекси са по-дефанзивна инвестиция от гледна точка на дивидентите и отрасловата структура.

Алтернативите пред Федералния резерв са много трудни, особено в година на избори за Конгрес и за една трета от Сената, когато мнозинството лесно може да се загуби. Историята ни показва, че най-често централните банкери не се справят с „мекото“ приземяване на икономиката. Този път едва ли ще е различно.

Да разгледаме двата сценария. Първият е Фед бързо да компенсира изоставането си от облигационния пазар и да покачи лихвата до 2.00-2.50 процента още през първото тримесечие на 2023 г. През 2018 г. това означаваше мечи пазар на Уолстрийт, сега има опасност и от по-силен спад предвид оценката на акциите. Доходността по 10-годишните облигации ще достигне своя пик на нива между 2.50-3%, преди да започне да намалява значително в очакване на рецесия.

Вторият вариант е банкерите да задържат плавното повишение на лихвата и след една година тя да е 1.00-1.25%. И в двата случая инфлацията ще остане значително по-висока от 2%, но би трябвало да намалее от настоящите пикови стойности. За да се случи това, е необходимо цената на петрола да отчете спад поне към нивата от 70 долара за барел в близките месеци или рязко да спаднат цените на употребяваните автомобили. Или да се подобри веригата на доставките. Акцентирам върху множеството „ако“, които трябва да се случат, за да се оправдае бавната реакция на Федералния резерв.

Инвестиции по време на „твърдо“ приземяване

Въпросът е не дали, а до каква степен Фед ще толерира спад на цените на акциите и на недвижимите имоти, преди да смени курса на политиката си към стимули. Тоест, колко от благосъстоянието на богатите ще бъде пожертвано, за да се подобри живота на по-бедните, като се спре инфлацията преди изборите през ноември. В този случай пазарът ще се ръководи от очакванията за „стагфлация“ – тоест, висока инфлация и стагнираща икономика, докато по-късно през годината се променят очакванията към намаляване на ценовия ръст. Сега се намираме още в първата фаза, което обяснява защо толкова добре се представят технологичните и петролните компании, финансовите институции и банките.

С течение на годината фокусът ще се премести към дефанзивни сектори като здравеопазването и нецикличното потребление. Тук идва добрата инвестиционна възможност, която предоставят компаниите от здравеопазването и особено от биотехнологиите, защото те са сред малкото губещи сектори през миналата година. Компаниите биха спечелили от възстановяване на разходите за лечение, след като премине пандемията. Биотехнологиите освен това разчитат на приходи от по-възрастното население, където именно са концентрирани спестяванията.

Основният щатски ETF на биотехнологичните компании е 40% надолу за последните 12 месеца, което съчетано с перспективи за растеж на приходите и възможните капиталови потоци към сектора, представлява интересна възможност от комбиниране на растеж и защита на капитала в портфейла на инвеститорите.