Инвеститорите все още имат достатъчно възможности за източници на доход

Тази седмица получих известие от моята банка, която ми напомня, че получавам лихва от 0,01% върху парите, които държа при тях. Веднага реших да боядисам кухнята, да купя фритюрник - хората продължават да ми казват, че трябва да имам такъв - и да допълня златните си запаси, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.

Ако банката ми плащаше 10%, нямаше да имам голям интерес да правя някое от тези неща. Това звучи очевидно. Но си струва накратко да помислим защо е така.

Всичко се свежда до начина, по който лихвата, която ви се предлага, ефективно представлява стойността, свързана с вашето време, казва Едуърд Чанслър в своята (много добра) нова книга „Цената на времето“.

Лихвата, която се плаща върху парите ми, които давам назаем на банката за нейно собствено ползване, би трябвало да е достатъчна, за да ме компенсира за отложеното потребление, което идва от това, че не мога да използвам парите си сега, и да запазва покупателната ми способност.

Френският икономист Фредерик Бастиа отдава дължимото на сентенцията на Бенджамин Франклин: „Времето е ценно. Времето е пари. Времето е нещото, от което е направен целият живот.” Ако тази скъпоценност не бъде призната - а при 0,01% със сигурност не е - е логично да чувстваме, че сделката „пари на депозит“ не работи за нас и да приближаваме бъдещето до настоящето (използвайки парите сега) или пък да търсим място, където да ги вложим с цел получаване на по-голяма стойност.

Това е напълно нормална реакция. Сега изглежда нелепо (и като погледнем данните за инфлацията, би трябвало да изглежда така и тогава), но нека не забравяме, че през март 2020 г. Английската централна банка (АЦБ) намали основния си лихвен процент до рекордното дъно от 0,1 на сто. През следващата година сумата на кеша, влаган по индивидуални спестовни сметки (ISAs, освободени от данъци върху лихвите, дивидентите и капиталовите печалби – бел. прев.) намаля значително, а вложенията в акции по тази схема нараснаха с 10 милиарда паунда спрямо предходната година.

Три четвърти от всички ISA сметки, открити през 2019-2020 г., бяха в кеш. Миналата година този дял спадна до две трети, докато делът на ISA сметките с акции беше 58% - увеличение спрямо 49% през предходната година.

Това е отчасти заради хората, които използваха свободното си време в пандемията, за да подредят дългосрочните си финанси, отчасти заради натрупването на строителния балон през 2020-2021 г. и отчасти заради въвеждането на надбавката за лични спестявания, която може да накара кешовите ISAs да изгледат донякъде безпредметни. Но основната движеща сила вероятно ще бъдат тези 0,1%.

Проблемът с това е, че раздразнени от подценяването на собственото ни бъдеще, твърде много от нас наляха пари в компании, чиито перспективи бяха доста надценени. Вместо да търсят компании, които хвърлят реални пари и дивиденти тук и сега, инвеститорите вложиха парите си в акции на растежа. Scottish Mortgage редовно оглавяваше класацията за покупки на всяка голяма инвестиционна платформа в Обединеното кралство.

Това вбеси старомодните фонд мениджъри. През целите 2020 и 2021 г. получавах все по-ядосани съобщения от пенсиониран приятел. Защо всички тези, които се оплакват от доходността, просто не инвестират в петролните компании; или във Vodafone, която се търгуваше на петгодишно дъно в средата на миналата година и дори след намаляване на дивидентите носеше 6,3%; или в British American Tobacco (BAT), която редовно даваше повече от 7 на сто?