Малко традиционни икономисти биха поставили корпоративните печалби на първо място в списъка си с причини за сегашния скок на инфлацията. Всъщност самият Пауъл посочи силното търсене, ограниченията в предлагането и влиянието на ОПЕК върху световните цени на петрола като фактори, повишаващи инфлацията, и не захапа въдицата, когато беше попитан за исторически високите маржове на печалба. Изобщо не е ясно, каза той, дали има връзка между корпоративната концентрация и инфлацията.
И все пак опитът на Вашингтон да отдаде инфлацията на „алчността“ на бизнеса изглежда резонира: една трета от американците сега вярват, че компаниите, които максимизират печалбата, са водещата причина за инфлацията, според скорошно проучване на Morning Consult. Толкова посочват и сътресенията във веригата за доставки. По-малко от един на всеки 10 американци вярва, че компаниите не са виновни за инфлацията.
Вярно е, че американските компании показаха забележителен успех досега в прехвърлянето на увеличението на разходите си на своите клиенти (много от които бяха в състояние да доплатят само поради получените държавни помощи). Това беше важна опора, поддържаща пазарните оценки. Но тъй като инфлацията при горивата, заплатите и други разходи продължава да нараства, тази опора изглежда по-нестабилна.
Ще застраши ли още повече маржовете политическият фокус върху печалбите?
Повече от три четвърти от гласоподавателите в САЩ - демократи и републиканци - подкрепят някаква форма на законодателство за ограничаване „извличането на прекомерни печалби“ в енергетиката, установи Morning Consult през май. Но дори критиците на енергийната индустрия на Байдън виждат малък шанс за данък в британски стил върху „падналите от небето“ петролни и газови печалби, който да бъде прокаран в Конгреса.
Въпреки това в резониращата реторика на политиците има послания за главните изпълнителни директори, независимо колко несправедливи ги определят те.
Първо, че вярата, която се наложи на бичия пазар, че компаниите няма да се сблъскат с компромис между задоволяване на своите акционери и на другите заинтересовани страни, изглежда по-трудна да се поддържа, тъй като печалбите и пазарните оценки са под натиск.
Второ, че – при всичките им благоприятни за заинтересованите страни послания от последните години – обществената подкрепа за големите бизнеси сега е почти толкова крехка, колкото симпатията към банкерите от Wall Street преди около десетилетие.
Маржовете може и да достигнаха връх, но политическият фон предполага, че това, което бизнесът вижда като очерняне, още не е отчело пик. Големите компании не печелят тази битка на говоренето: докато това не се промени, те ще трябва да се борят с факта, че печалбите вече са политически.


България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад
АПИ планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
България влиза под засилен европейски контрол заради висок бюджетен дефицит, какво следва
Китай и Русия в тайно съдружие се готвят за световна война
Дацов: Данъчната ни система е сред най-добрите в Европа - не товари бизнеса
Фондовете ще навлязат на жилищния пазар у нас до 10 г., засега все още са мираж
Козметиката може да е следващата мека сила на Китай
Фермерите в Уганда се противопоставят на петролопровод на стойност 5 милиарда долара
Ед Ярдени за инфлацията, цените и войната в Иран - Част 2
Ед Ярдени за инфлацията, цените и войната в Иран - Част 1
15 чудесни коли на старо, по-евтини от почивка в Слънчев бряг
Изоставена Toyota Land Cruiser възкръсна след години в гората
Суперколата на BYD: За европейци - 200,000 евро, за китайци - 64,000
Купена за 400 долара, тази кола струва 3 милиона днес
Прогрес: Volkswagen замени модерните косачки с... овце
Синер прекъсна приказката на Джокович на Уимбълдън
НАТО 3.0: проблемът на европейската сигурност остава зависимостта от САЩ
Типове мъже, които правят връзките нещастни
Шишков със съмнения: Има ли манипулация на тол камерите след катастрофата на АМ "Тракия"?
Близнашки: Трябва да имаме държавници, а не шарлатани и шушумиги