Щатските компании се сблъскват с очерняне заради „прекомерните“ си печалби

Малко традиционни икономисти биха поставили корпоративните печалби на първо място в списъка си с причини за сегашния скок на инфлацията. Всъщност самият Пауъл посочи силното търсене, ограниченията в предлагането и влиянието на ОПЕК върху световните цени на петрола като фактори, повишаващи инфлацията, и не захапа въдицата, когато беше попитан за исторически високите маржове на печалба. Изобщо не е ясно, каза той, дали има връзка между корпоративната концентрация и инфлацията.

И все пак опитът на Вашингтон да отдаде инфлацията на „алчността“ на бизнеса изглежда резонира: една трета от американците сега вярват, че компаниите, които максимизират печалбата, са водещата причина за инфлацията, според скорошно проучване на Morning Consult. Толкова посочват и сътресенията във веригата за доставки. По-малко от един на всеки 10 американци вярва, че компаниите не са виновни за инфлацията.

Вярно е, че американските компании показаха забележителен успех досега в прехвърлянето на увеличението на разходите си на своите клиенти (много от които бяха в състояние да доплатят само поради  получените държавни помощи). Това беше важна опора, поддържаща пазарните оценки. Но тъй като инфлацията при горивата, заплатите и други разходи продължава да нараства, тази опора изглежда по-нестабилна.

Ще застраши ли още повече маржовете политическият фокус върху печалбите?

Повече от три четвърти от гласоподавателите в САЩ - демократи и републиканци - подкрепят някаква форма на законодателство за ограничаване „извличането на прекомерни печалби“ в енергетиката, установи Morning Consult през май. Но дори критиците на енергийната индустрия на Байдън виждат малък шанс за данък в британски стил върху „падналите от небето“ петролни и газови печалби, който да бъде прокаран в Конгреса.

Въпреки това в резониращата реторика на политиците има послания за главните изпълнителни директори, независимо колко несправедливи ги определят те.

Първо, че вярата, която се наложи на бичия пазар, че компаниите няма да се сблъскат с компромис между задоволяване на своите акционери и на другите заинтересовани страни, изглежда по-трудна да се поддържа, тъй като печалбите и пазарните оценки са под натиск.

Второ, че – при всичките им благоприятни за заинтересованите страни послания от последните години – обществената подкрепа за големите бизнеси сега е почти толкова крехка, колкото симпатията към банкерите от Wall Street преди около десетилетие.

Маржовете може и да достигнаха връх, но политическият фон предполага, че това, което бизнесът вижда като очерняне, още не е отчело пик. Големите компании не печелят тази битка на говоренето: докато това не се промени, те ще трябва да се борят с факта, че печалбите вече са политически.