Засаждането на дървета не е екологична панацея

Но най-добрият начин да впрегнем потенциала на дърветата е да се съсредоточим върху политически по-сложните усилия за спасяване на нашите съществуващи гори. Много по-евтино е да се предотвратят щетите върху тях, отколкото да се възстановяват, след като са били увредени или унищожени.

Световната банка изчислява, че сме загубили половин милион квадратни мили горско покритие от 1990 г. насам. Това е приблизително пет пъти повече от територията на Обединеното кралство. При сегашния темп на унищожаване тропическите гори в света – нашите най-големи запаси от биоразнообразие и въглерод – ще изчезнат след 100 години.

Когато дърветата се отсичат, те освобождават целия въглерод, който съдържат, както и този в почвата. Обезлесяването и преориентирането на залесени земи за други цели допринасят за близо 1,5 гигатона въглерод годишно. Усилията за ограничаване на това не са помогнали съществено. Обещанията, направени миналата година на конференцията на ООН за климата в Глазгоу, бяха добра първа стъпка, но е необходимо много повече.

Първо, трябва да спрем да субсидираме практики, които увреждат природата - включително субсидии за горско и селско стопанство, които са приблизително четири пъти по-големи от изразходваните за опазване на биоразнообразието, според изследване на Paulson Institute. Вместо това субсидиите могат да бъдат пренасочени, за да насърчат фермерите и собствениците на земя да защитават горите или да позволяват естественото им възобновяване.

Трябва също така да се опитаме да намалим търсенето на горски и хартиени продукти. Държавите трябва да въведат строги политики, които забраняват вноса на тази група стоки,  вкарани незаконно и добити по неустойчив начин. Това би изпратило силни сигнали към пазара, че няма място за вредни горски практики в свят с нетни нулеви емисии.

Проектите за възстановяване на залесяването имат важна роля, особено в тропиците, където те могат да окажат значително въздействие върху въглерода и биоразнообразието, и да бъдат важен източник на работни места. Но те са трудни за изпълнение в голям мащаб.

Докато глобалните лидери се подготвят за отложената среща на ООН за биоразнообразието през декември, те трябва да са внимателни по отношение привидно простите решения относно целите за нетни нулеви въглеродни емисии. Време е да насочим вниманието си към това да гарантираме, че инициативите за оползотворяване потенциала на дърветата за улавяне на въглерод са добре изпълнени.

Чрез старите гори природата ни е дала мощен инструмент за избягване на някои от най-лошите последици от изменението на климата. Добрата новина е, че знаем какво трябва да се направи. Сега имаме нужда от воля, за да го сторим.