Американските компании не могат да спечелят културната война в страната

Вместо да си осигури влияние върху тези, които са на власт, бизнесът се превръща в „политическо прокси“, предупреждава професорът по мениджмънт от Columbia University Ванеса Бурбано: полезна опора за воúните на културния фронт, които се стремят да зарадват тълпата. Може би понеже изследването на Бурбано сочи, че публичните изявления на компаниите по поляризиращи политически теми са склонни да генерират повече обратна реакция, отколкото одобрение, някои бизнес лидери сега се чудят дали да не се снишат.

Членовете на директорски бордове казват, че „може би трябва да се оттеглим“, коментира Джони Тейлър-младши, главен изпълнителен директор на Обществото за управление на човешките ресурси: „След инцидента с Disney все повече и повече изпълнителни директори се връщат към начина, по който беше преди”.

Показателно е, че само една десета от големите американски компании направиха публично изявление след решението на Върховния съд против абортите, според данни на Conference Board; повечето предпочетоха тихомълком да коригират своите здравни обезщетения. Пол Уошингтън, който ръководи свой ESG център, твърди, че компаниите трябва да се фокусират повече върху „жизненоважните въпроси за икономическата справедливост и сигурност“.

Но простото пускане на по-малко прессъобщения няма да гарантира спокоен живот: бизнес лидерите също трябва да се замислят добре върху твърдението на активистите, че тяхното финансиране е позволило стил на политика, който много редови корпоративни ръководители насаме не одобряват.

„Ако тези компании искат да спрат да бъдат политически боксови круши, те трябва да приведат политическите си дарения в съответствие със заявените от тях ценности“, твърди Евън Фийни, заместник директор за кампаниите в „Цвят на промяната“. Твърде често, посочва той, „има разминаване, когато компаниите казват, че подкрепят достъпа до аборти или демокрацията, но финансират кандидати, които се противопоставят на тези ценности“.

Скорошни проучвания показват, че дори републиканците са по-загрижени за корпоративното влияние, корумпиращо политиката, отколкото за компаниите, заемащи „алармистки“ позиции. Това предполага, че главните изпълнителни директори може да имат по-малко за губене като ограничават политическите си дарения, отколкото като поддържат навици за харчене, които им носят повече проблеми, отколкото влияние.

С приближаването на ожесточени междинни избори този ноември (за Конгрес и частично за Сенат) и отново през 2024 г. (президентски – бел. прев.) би било наивно да се мисли, че културните войни на Америка ще отшумят скоро - или че корпорациите могат да ги спечелят.

Но навигирането ще изисква нови политически умения от бизнес лидерите, различен подход към парите, които харчат за политика, и ново мислене за това какво да изискват в замяна.