Инвестиционните фондове се нуждаят от стандартизирани етикети

И така, как могат инвеститорите на дребно да получат по-добра представа какво купуват на пазара на фондове? Вариант може да е стандартизиран подход за етикетиране на фонд в три части: ясно описание на неговия инвестиционен стил, разумен бенчмарк и просто приписване на възвращаемостта. Нека да видим как това ще работи на практика, използвайки популярен фонд, чието име не издава много: Scottish Mortgage Investment Trust.

Бенчмаркът на Scottish Mortgage е индексът FTSE All-World, привидно защото инвестира в глобални акции. Това обаче не е добро сравнение, тъй като пренебрегва един от основните източници на високата възвръщаемост на Scottish Mortgage и драматичния му спад през тази година – фокусът върху акциите на растежа.

По-подходящ индекс би бил индексът ACWI Growth (от доставчика на индекси MSCI), който, подобно на Scottish Mortgage, включва акции на развиващи се пазари заедно с такива от развити. Този индекс неизменно следва по-отблизо представянето на фонда.

Ако Scottish Mortgage се представя по-добре от световния пазар, докато растежът като стил не, това е страхотно постижение. Но превъзходството, когато растежът също превъзхожда, не е толкова впечатляващо, тъй като инвеститорите биха могли да закупят същия стил чрез пасивен фонд по-евтино. Изборът на правилния бенчмарк е ключов за определяне на това.

И накрая, фондовете обикновено публикуват своята възвръщаемост за различни периоди заедно с представянето на техния бенчмарк. Но ние рядко знаем източника на възвръщаемостта. Дали тя се дължи на факта, че всички пазари на акции са в подем? Продиктувана ли е от стила на фонда? Дължи ли се на валутни ефекти, като отслабването на паунда? Или на умелия подбор на акции?

Това са точно въпросите, на които един модел за приписване на възвръщаемостта на отделните й източници се стреми да отговори. Един стандартизиран подход за приписване на възвръщаемостта би хвърлил светлина върху това защо даден фонд се е представил по-добре или по-лошо и би помогнал на инвеститорите да преценят дали евентуалното по-добро представяне ще продължи.

Ключовият въпрос за повечето инвеститори е каква част от възвръщаемостта зависи от уменията на фонд мениджъра. Поради това в крайна сметка плащаме повече за активните фондове.

Едва ли активните мениджъри сами ще въведат стандартна система за етикетиране, точно както производителите на храни трябваше да бъдат принудени да действат чрез Закона на Наташа. Регулатори като FCA трябва да гарантират, че инвеститорите имат обективна представа за компонентите на фонда. Само тогава те могат да преценят дали даден фонд си заслужава таксите.