Ще проиграят ли САЩ изключителната привилегия на долара?

Изглежда, това е единствената интелектуална гимнастика, която би могла да позволи на кандидатите да обещаят практически неограничени държавни разходи без никакви вредни ефекти върху американската валута, жизнения стандарт или свободата, пише за Wall Street Journal Джейсън Де Сена Тренерт, председател и главен изпълнителен директор на Strategas.

MПT почива на четири основни допускания: 

• Тъй като правителството има монополна власт върху своята валута, то не се сблъсква със същите ограничения, които изпитват домакинствата и бизнеса.

• По този начин традиционното схващане, че правителствата трябва да облагат с данъци и да заемат пари преди да решат колко да изхарчат, е погрешно. Правителствата могат и трябва да харчат на първо място, за да гарантират пълна заетост. След това те могат да решат колко да облагат с данъци или заемат, ако изобщо трябва да го правят. Централната банка може просто да вкара пари в сметките на правителството, за да компенсира разликата.

• В този смисъл държавният дефицит е еквивалент на излишъка при частния сектор. По-големите държавни разходи водят до по-голям личен просперитет.

• Данъците, а не лихвите, са средството, чрез което правителството, ако е необходимо, би контролирало инфлацията.

В основата си MПT изглежда разчита на концепцията, че мирът и просперитетът са естественото състояние на нещата. Човек може да бъде извинен, ако вярва, че има малка стъпка между настоящата фискална политика в САЩ и пълномащабната MПT. Малко водещи политици, републиканци или демократи, ги е грижа особено за бюджетния дефицит. И защо биха се тревожили, след като изключително приспособителната парична политика на централните банки през последните 10 години не доведе до висока инфлация?

Америка обаче понастоящем се радва на това, че разполага с единствената истинска резервна валута в света - това, което бившият френски министър на финансите и президент Валери Жискар д'Естен определи като "изключителна привилегия". Това позволява на САЩ рисково поведение, за каквото другите страни само могат да мечтаят.

Забележително е, че над половината от дълга на Америка в размер на 22 трлн. долара падежира през следващите три години. Среднопретегленият разход по този дълг е под 2%. Увеличение до 3% би увеличило дефицита с изумителните 220 млрд. долара годишно.

Икономиката е наука за разпределението на ограничените ресурси. Макар че е вярно, че сега САЩ могат да харчат пари, които нямат, също така е вярно, че ако това беше надежден път към просперитет, никоя валута досега нямаше да загуби статута си на резервна. Цивилизациите в Атина, Рим, Константинопол, Флоренция, Амстердам, Мадрид и Лондон научиха този болезнен урок по трудния начин.

Наистина няма нищо модерно в Модерната парична теория. Никой от кандидатите за президент през 2020 г. няма да ви го каже, тъй като не е в човешката природа, но Вашингтон някой ден ще проиграе изключителната си привилегия. Въпросът е кога. Обещаването на неограничени правителствени разходи без никакви притеснения за това как да се плати за тях ще приближи този ден.