Експертен дебат за икономическия план на Байдън? Такъв просто няма

Ако най-голямата новина е това, за което не се говори, тогава моят кандидат за най-пренебрегваната история би бил планът на президента Джо Байдън за нови държавни разходи в размер на 3,5 трилиона долара. Колкото и налудничаво да изглежда моята хипотеза, като се имат предвид всички неща, свързани с дневния ред на Байдън в интернет, имаше забележително малко дебати на ниво политики относно него и забележително малък опит да се убеди американската общественост, че тези разходи са добра идея, пише за Bloomberg Тайлър Кауен, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния.

Не става въпрос само за това, че никой все още не знае какво точно ще има в законопроекта, който изглежда е общо усилие на Белия дом и демократите в Конгреса. Става въпрос за това, че интелектуалците и експертите в Америка не обръщат достатъчно внимание на казуса. Имаше по-страстен дебат относно облагането на богатите.

Моят колега Арнолд Клинг го каза добре: „Законопроектът не е опит да се убеди обществеността, че е желателно да се приеме огромен детски данъчен кредит или да се наложи прекратяване на използването на изкопаеми горива след десетилетие. Вместо това виждаме, че ако сте в синия лагер (демократите – бел. прев.), искате сумата да бъде 3,5 млрд., но няколко демократи предпочитата по-ниско число."

Демократите казват, че може да обмислят въглероден данък за финансиране на своите разходни планове, а също и за решаване на проблемите с изменението на климата. Може би сте очаквали тази новина да бъде на първа страница всеки ден и доминираща тема в Twitter и Substack. Не е ли заложена съдбата на планетата на карта, или пък е надвиснала икономическа депресия, в зависимост от вашата гледна точка?

Във Washington Post имаше дълга и добре написана статия за политическите рискове, свързани с този план. Тя се появи на страница 21 на хартиеното издание.

Постоянно разширяване на данъчния кредит за деца може да струва 1 трилион долара и да промени много животи, за добро или лошо. Предложението е тема на дебат, но Америка - и нейните интелектуалци - не изглеждат особено обсебени от темата. Последната колонка на Пол Кругман в New York Times подкрепя дневния ред на Байдън на базата повече на неговата политическа осъществимост, отколкото на желателността му.

Администрацията на Байдън има и план за безплатни колежи, който би изисквал значително увеличение на разходите от много щатски управи. Аз съм преподавател в колеж и общувам с много други колеги, но въпреки това по някакъв начин това предложение нито веднъж не е завладяло разговорите ни.

Контрастът с предишни, но все пак скорошни времена е очевиден. По време на президентството на Барак Обама имаше бурен политически дебат за почти всяко предложение. Фискален стимул от 800 милиарда долара? Той беше разискван в продължение на месеци с подробни оценки за мултипликатора, капана на ликвидността и пределната склонност към потребление, идващи от всички страни. След това дойде Obamacare, което доведе до още по-страстен и детайлен дебат през годините. Кой ли нямаше мнение относно данъка „Cadillac“.

Трудно е да се намери сравнимо задълбочаване относно условията на новите разходи за 3,5 трилиона долара или дори за част от тях.

Разбира се, дебатиращите преди десетилетие не винаги се стремяха да променят мнението на опонентите си. По-често те се обръщаха към неубедените или изказваха собствени мисли. И някои от тези дебати определено имаха позьорски аспект. Но поне технократският дебат се разглеждаше като подходящата арена за подобно представление.

Дори извън икономическата политика, относителната липса на структуриран дебат е поразителна. Неотдавнашното законодателство на Тексас, ограничаващо абортите, може да доведе до силно противоречива система за изпълнението му. Със сигурност то привлича широкото внимание. И все пак само допреди няколко години очаквах тази история да доминира в новините всеки ден в продължение на месеци.

Какъв извод трябва да си направим от всичко това?

Една от възможностите е разговорите по същество да се водят по частни канали, като WhatsApp, или лично. Това оставя публичната сфера сравнително куха. Друга възможност, още по-депресираща, е че сега основният дебат е за политическа власт и тактика, а не за политики. Караниците за символи са по-чести от разногласията по същество, а влиянието на различни групи по интереси е по-важно от силата на всеки аргумент.

Моите доказателства за всичко това може да са само откъслечни, но се опасявам, че това предвещава по-широки и много негативни политически тенденции. Дали сега Америка не е по-скоро държава на силата, отколкото република на идеи?