Протекционизмът се върна, преди всичко в САЩ. Движещите сили зад него са ксенофобията и носталгията. Могат да се изтъкнат аргументи и за степен на самодостатъчност, от съображения за националната сигурност. Но тези аргументи се нуждаят от щателна оценка. Това не се случваше, със сигурност не и при Доналд Тръмп. Но въпреки че тонът при Джо Байдън е различен, реалността, уви, не е. Напротив, протекционизмът се превърна в един от малкото въпроси, по които има двупартиен консенсус, пише Мартин Уулф за Financial Times.
В комюникето, публикувано от лидерите на Г-7, се казва, че „се договорихме ... да... осигурим бъдещия ни просперитет, като защитаваме по-свободната, по-справедлива търговия в рамките на реформирана търговска система”. Това прикрива разлома между САЩ, които все повече се съмняват в търговията и, да речем, Германия, зависима от търговията за своя просперитет, което важи и за всички по-малки страни с високи доходи.
Не е изненадващо, че голяма държава със сложна икономика и разнообразни ресурси като САЩ има тенденция да търгува по-малко интензивно от по-малките и затова се интересува по-малко от търговията. Тя получава много от предимствата на търговията чрез вътрешна специализация. Но както твърди Ан Крюгер в книгата си „Международна търговия“, търговията е помощница на икономическия растеж в целия свят от Втората световна война насам.
Освен това, дори ако търговията е по-малко жизненоважна за САЩ, отколкото за останалите членове на Г-7, това не означава, че САЩ са нещастна жертва на порочните практики на останалия свят и особено на Китай. Напротив, прибягването до протекционизъм прилича на търсене на ключове под улично осветление, не защото са били загубени там, а защото там е най-светло.
Проблемът на САЩ е, че протекционизмът - данък върху местната икономика, главно потребителите, в полза на производителите - е политически приемлив, но неефективен заместител на добре проектираната социална мрежа. Европейците имат много да учат от САЩ, особено по отношение на иновациите. Но относно комбинирането на отворената търговия с личната икономическа сигурност (и съответното нагаждане на търговията), те са далеч напред.
В разкошна скорошна полемика икономистът Адъм Поузен се изправя челно срещу протекционистките аргументи. По-специално, отбелязва той, САЩ не са изключително отворени за търговия, а са относително затворени. През последните две десетилетия те не претърпяха изключителна степен на отваряне, а се оттеглят от откритостта. Не са изключително засегнати от вноса от Китай, като за всяка загуба от китайската конкуренция около 150 работни места са били загубени поради „подобни шокове в други отрасли“. САЩ не са уникална жертва на намаляващата заетост в промишлеността, същото се случва с всички страни с високи доходи.


Съдът образува ново дело по иск на „МБАЛ Варна“ ЕООД срещу НЗОК
Без ток във Варна на 23 юни 2026
Мачовете и спортът по ТВ днес (23 юни)
Виц на деня - 23 юни
Няколко района във Варна остават без вода днес
Европа развива тревожна пристрастеност към американския газ
Петролът задържа спада си след облекчаването на санкциите срещу Иран
Супер Ел Ниньо: Климатичният риск се връща като фактор за пазарите
Транспортът и логистиката решават липсата на хора с AI и автоматизирани складове
Everpure: Чиповете памет скочиха 10 пъти
Пълните хибриди: Как работят и защо са толкова добри за града?
Mercedes залага на самолетна технология
Спирачките с течност отиват в историята
Toyota отива на съд за плагиатство
Бензиностанция предложи награда за залавяне на крадец на гориво
Очевидец на трагедията на Лъвов мост: На луд ли ще ме правиш за 40 евро?
Две момчета убиха трима съученици при стрелба във Филипините
Тръмп обвини европейски съюзници в НАТО, че не са помогнали на САЩ във войната с Иран
Броят на активните разломи в Турция е достигнал до 700
Столичната община разширява проекта за езерата в Южния парк