Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

След изчезването на Аралско море тревоги предизвиква и съдбата на Каспийско

Лошото управление на водите и климатичните промени водят до тотална катастрофа за местните общности и биоразнообразието

След изчезването на Аралско море тревоги предизвиква и съдбата на Каспийско

Останки на плавателни съдове се виждат насред пустинята, останала след свиването на Аралско море, някога четвъртото по големина езеро в света. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Изчезването на Аралско море е квалифицирано като едно от най-големите бедствия на планетата. Докато има някакви минимални надежди за неговото възстановяване, нарастват опасенията, че Каспийско море го чака същата участ, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Някога Аралско море беше четвъртото най-голямо езеро в света, съизмеримо с размерите на Ирландия. От десетилетия размерът му намалява в резултат на лошото управление на водите от времето на Съветския съюз и влошаващата се климатична криза. Прашните му останки са напомняне за злоупотребите с околната среда и предупреждение за бъдещето.

Бивш жител на град в автономния регион Каракалпакстан, Узбекистан, си спомня за оживените рибарски селища на брега на Аралско море в детството му. Марат Алакуатов казва, че е бил на 5 или 6 години, когато за последно е видял кораби да плуват в езерото. Кораби там отдавна няма, както и по-голямата част от самото езеро.

Лошо управление на водите

През 60-те години на ХХ век бившият СССР  взема решение в обширните равнини в близост до Аралско море да се сади памук – култура, която изисква сериозни обеми вода. Там обаче няма адекватна напоителна инфраструктура и Съветският съюз решава да отклони две реки – Сърдаря и Амударя, през 500-км канал, за да се напояват полетата с памук. Двете реки обаче са основен източник за захранване на Аралско море с вода и така пресъхва значителен поток към него.

До 80-те години щетите вече са видими. Само 10% от водния поток достига до езерото. До 1989 г. то вече се е разделило на две, а до 1997 г. намалява обема си до 10% от това, което е било 40 години по-рано. Близо 95% от близките водоеми и влажни зони се превръщат в пустиня, пресъхват и повече от 50 други езера и делти на реки. До 2014 г. източната част на езерото вече е напълно изчезнала.

Пресъхването на Аралско море има безпрецедентни и трагични последици. По-плитката вода в езерото се загрява по-бързо, което причинява по-бързото ѝ изпаряване. Това повишава нивата на сол. Водата е замърсена и с торове и пестициди от интензивното земеделие в региона. В някогашното легло на езерото сега се заформят често пясъчни бури, което разпръсква прахоляк, сол и химикали на километри. Унищожено е биоразнообразието и климатът в целия регион е станал значително по-сложен без регулиращата сила на огромната маса вода.

Унищожено биоразнообразие

Спадащото ниво на водата и увеличената соленост водят до унищожаване на биоразнообразието, обяснява проф. Ансон Макай от University College London, който специализира във въздействието на климатичните промени върху водните системи. „В началото на 70-те години в езерото имаше регистрирани над 20 вида риби, но всички са изчезнали само няколко десетилетия по-късно. Засегнати са и бозайниците, птиците и други водни видове“, допълва той.

Мащабът на разрушението се усеща и на социално и икономическо ниво. Най-пострадали са някогашните рибарски селища по брега, които също изчезват. „Ефектът е изключително въздействащ върху локалните и регионалните икономики, които са зависили от риболовната индустрия. Водите на езерото са отровени заради замърсяване с пестициди, а с изчезването му замърсяването се концентрира още повече, което води до повишаване на заболеваемостта сред населението в близост“, допълва Макай.

В регионите като Каракалпакстан, заедно със замърсяването и прашните бури, се отчита повишена смъртност от респираторни заболявания, както и увеличена заболеваемост от туберкулоза, тиреоидни заболявания, дизентерия заради увеличеното бактериално замърсяване, както и онкологични заболявания, анемия, увеличаване на заболеваемостта и смъртността сред децата.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

1
 
8
 
4
kranc_mk до: Стоян Петров
преди 5 месеца
Каспийско море е с максимална дълбочина от около 1000 м., а Черно море е с около 2200 някъде там. За да изчезне Черно море, трябва да има доста сериозен катаклизъм на планетата, което е равно на изчезване на флора и фауна.
5
 
5
 
3
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Черно море може да изчезно, но при две условия - нивото на световният океан да спадне с 40-50 метра, и втокът от реките драстично да намалее. Тогава Босфора няма да свързва Черно с Мраморно и ако речните води не са достатъчни( в момента са в излишък) естествено, че ще изчезне.
2
 
12
 
2
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Вероятно не си ходил на училище и затова не знаеш, че Черно море не е езеро и не може да изчезне. Но замърсяването може биологически да го "унищожи" в значима степен.
11
 
2
 
1
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
ако каспийско изчезне също, ще го последва и черно море един ден..,

Още от Анализи
Разногласията за климата заплашват да помрачат COP26