Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Потенциалът на инвестициите с рисков капитал все повече расте

Фирмите рябва да намерят начин да се срещнат с инвеститорите, препоръчаха участниците във форума на Клуб Investor „Предприемачи на бъдещето“

Потенциалът на инвестициите с рисков капитал все повече расте

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Финансиране за създаване на стартиращи компании в България има, но това не важи за рисковия капитал. Липсва дялов капитал за растеж, а в същото време сериозни средства стоят в банките при отрицателни лихви. И макар да има известно развитие по въпроса, ако не се влее достатъчно капитал в развитието на компаниите, това ще забави ръста и на икономиката. Това бяха основните изводи от форума на Клуб Investor „Предприемачи на бъдещето“.

В България има ресурс за първоначално финансиране на стартъпи, но недостатъчно ресурс за рисков капитал. С тези думи откри Виктор Манев от Impektus Capital.

В страната ни финансирането е с 12 пъти по-малко от това на европейско ниво и се отпускат 6 пъти по-малко пари спрямо БВП, заяви той.

В Централна и Източна Европа, където в инвестициите се включва и венчър (рисков) капитал, има две страни, които са сериозно напред – Полша и Унгария. В България през 2017 г. са сключени 20 сделки и тя е на трето място по брой сделки в ЦИЕ.

„В България има 25 хиляди компании, които растат с 25% като развитие. Това означава, че те имат нужда от 25 млрд. лева от капитал", посочи финансистът и обясни, че търсенето е най-голямо сред ИТ фирмите и търговските компании.

Манев каза, че в България предлагането на пари зависи от кредитите и напомни, че от 2010 до 2017 г. петгодишните заеми растат с 5%, което представлява слаб ръст, а в същото време спада матуритетът на заемните пари.

Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев подчерта от своя страна, че „в  БАИ винаги сме искали да бъдем предприемчиви в рамките на администрацията, за да бъде България добро място за правене на бизнес", припомняйки, че от 2015 г. заедно с Министерството на икономиката са подкрепени проекти за 1,5 млрд. лева, които са с потенциал да разкрият 12 хил. нови работни места.

Дефицит на пари за растеж

Регионалният мениджър на Европейския инвестиционен фонд Христо Стоянов коментира, че в разпределението на рискови инвестиции в България доминират сделките в ранните сегменти при стартиране на бизнес и почти липсва дялов капитал във фазата на растеж, но допълни, че това не е проблем само на България.

През последните години в Европа обаче се наблюдава наваксване, като при 30% при сделките ЕИФ инвестира именно в развитието на фирмите и това се прави с над 600 фонда. Затова и в проучване на ЕИФ 86% от мениджърите твърдят, че намират нивото на пазара за много добро.

„В Европа вече не е трудно да се намери капитал, но е трудно, когато има нужда за развитие и този капитал е дефицитен, изоставането на Европа от Америка е между 3 и 5 % и затова компаниите отиват в Силициевата долина“, потвърди Стоянов.

Ползите от борсата

Изпълнителният директор на Българска фондова борса Васил Големански изрази мнение, че в България липсва рисков капитал и не е лесно фирмите да се срещнат с инвеститорите. Затова на БФБ се създава специален сегмент за листване на такива компании.

„От година имаме инициатива, по идея на депутата на Делян Добрев, като до няколко дни ще заработи схемата за IPO за малки и средни фирми. Борсата създава специален сегмент за листване на такива компании. Преди година получихме лиценз за такава платформа и след около три месеца ще се търгуват МСП и такива с проспект до 1 млн. евро“, каза изпълнителният директор на Българска фондова борса.

По думите му има дружества като пенсионните компании, които разполагат с 12 млрд. лева кеш, но инвестициите им се спират от регулации.

Гаранции за бизнеса

„Използваме публичен ресурс като лост за гаранци и като споделяме риска на предприемачите, но много от тях не споделят риска и търсят лесни пари", смята управителят на Общинския гаранционен фонд Николай Ценков. Той разкри, че съвсем скоро е тръгнала програма за предприемачи с фокус върху стартиращи и иновативни предприятия.

"Убедени сме, че гарантирайки кредитния риск на предприемачите в София, споделяме и нашата обща визия за иновативния потенциал на София. Подкрепили сме над 650 проекта на МСП, поели сме риск за кредити над 120 млн. лева. Основната гаранционна схема покрива гаранции до 100 хил. лева, а програмата за стартиращи и иновативни фирми - до 30 хил. лева, като целта е да подкрепим повече предприятия с жени предприемачи, социални проекти, иновативни и стартиращи предприятия“, обясни той.

Управляващият партньор в BrightcapVentures Даниел Лорер потвърди, че пари има, но се държат в банките при отрицателна лихва. Неговото обяснение е, че не се инвестира във венчър капитал, защото на много места по света капиталите са от държавни и частни компании като пенсионните дружества. Той смята, че липсващите 2 млрд. лева за системата могат да се намерят от там.

„Защо е толкова трудно да се накарат хората да инвестират в рисков капитал? Хората са консервативни, но се надявам това да се промени по-най-бързия начин“, убеден е Лорер.

Според съоснователя и главен изпълнителен директор на българската технологична компания Biodit Юлиан Софрониев през последните две години проблемите са свързани с намирането на пари за развитието си.

„Фондовете и акселераторите направиха много, но след 2015 г. нямаше венчър кепитал и много от компаниите потърсиха пари на Запад. Може би има пари, но те все още не са в България. Между 250 и 300 млн. евро годишно липсват като гроув капитал за предприемачите и ако това не се промени бързо, ще намалее развитието на икономиката“, смята той.

Христо Стоянов от ЕИФ потвърди, че за инвестициите в иновации капиталът е недостатъчен и това важи за Европа, дори и във Великобритания.

„В Европа има ликвидност в частните капитали, но няма технология, по която този свеж капитал да влезе за развитие най-вече чрез акселераторски програми. Вече цяла Европа е покрита с венчър капитал, има много силни бизнес ангели, много силни акселераторски програми, а в България дори го правят и традиционните банки“, заяви той и добави, че след като в България вече има шест фонда за дялови инвестиции в рисков капитал сега ще се  създадат регионални фондове с по-високо участие на частен капитал.

В търсене на капитали

Даниел Лорер сподели, че е трудно да се потърсят аргументи, с които „да се убеди капиталът“ да се насочи към инвестиции чрез венчър капитал, а не да се правят вложения в „сграда или ниви".

В същото време Васил Големански изрази надежда, че от регулациите на ЕС зависи накъде ще се насочат парите на пенсионните фондове и как те да работят за по-рискови инвестиции.

Той съобщи и за друга инициатива на БФБ, където планират компания с лимит до 500 хил. евро да набира капитал и без проспект.

Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че публичният и частният капитал могат да работят успоредно, за да се развие инвестиционната среда.

гледано: 2016   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
1 гласа

По статията работи: автор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
0
 
3
преди 1 седмица
От прочетеното, още малко...и всички цъфнали и вързали. Да, ама не.
0
 
2
 
2
ABBA до: doba
преди 3 седмици
"??? Това е направо фантастика, дори и @КОЙ не дава пари ей така ??? "

Тоя, КОЙто пере пари! :)
0
 
5
 
1
преди 3 седмици
'Той съобщи и за друга инициатива на БФБ, където планират компания с лимит до 500 хил. евро да набира капитал и без проспект.'

??? Това е направо фантастика, дори и @КОЙ не дава пари ей така ???

Още от Бюджет и финанси
Дългът на България за 2017 г. е намалял до 25,6% от БВП