Евробарометър: Бизнесът има нужда от кадри, но наемането от трети страни е трудно

За близо 60% от малките и средни предприятия (МСП) в България е било трудно да намерят служители с подходящите умения през последните 24 месеца, показва проучване на Евробарометър. Проблемът е по-сериозен спрямо средното за ЕС, където подобно затруднение са срещнали 46% от предприятията. Само една от седем компании обаче е направила опит да наеме работници от страни извън ЕС през последните две години.

Оказва се, че европейският бизнес се сблъсква с различни бариери пред привличането на персонал от трети страни, за да заемат позиции, при които се усеща недостиг на труд или квалифицирани служители.

Едва 2% от малките и средните предприятия в България са се опитали да потърсят служители от други страни в ЕС, а 7% – от трети страни, докато стойностите за ЕС са малко по-високи (съответно 12% и 14%). Мнозинството (81%) от компаниите у нас не са запознати с услугите в помощ наемането на служители от трети страни, докато само 16% са информирани. Резултатите в ЕС са почти идентични – 79% спрямо 15%.

Делът на компаниите в България, за които е било лесно да интегрират служителите в компанията си, е почти равен на тези, за които е било трудно (36% спрямо 34%). Тук разликата спрямо ЕС е сериозна – в другите държави членки само 30% от малките и средни предприятия са срещнали затруднение в приобщаването на служителите от трети страни, докато за 61% това е станало лесно. Макар за 44% от българския малък и среден бизнес да е било лесно да задържи наетите, 20% все пак са се сблъскали с трудности. Тук отново се наблюдава сериозна разлика спрямо средноевропейските стойности – за 27% е било трудно, докато за 62% е било лесно или много лесно.

Какви работници са наемани от трети страни?

В България за последните две години най-висок дял работници от трети страни са наемани в сферата на водопроводни инсталации, отопление, вентилация и търговия с метали (18%), шофьори и служители за транспортни операции (14%), компютърни специалисти (12%), опитни кадри в строителството (12%) и електроинженери (11%). В ЕС помощ от извън съюза е търсена основно за строителството (17%) и транспорта (10%).

И за България, и за другите страни членки, основна причина компанията да не потърси служители от трети страни са необходимите езикови умения (17% спрямо 22% за ЕС). Административните процедури и имиграционните процедури са твърде сложни и времеемки за 12% от българските компании и 10% от европейските.

Какви са пречките?

Най-големи пречки пред наемането на служители от трети страни в България се оказват сложният и дълъг процес по подбор и имиграционните процедури (26%), трудното интегриране на наетите в компанията (23%), трудност да бъде открит подходящият кандидат (16%), езиковата бариера (13%) и предизвикателствата, свързани с признаване на квалификацията за необходимите умения (12%). За европейските компании трудните процедури по наемане (31%), предизвикателствата пред намиране на подходящ кандидат (25%) и езиковата бариера (24%) са топ 3 пречките.

За 40% от българските малки и средни предприятия финансова подкрепа би била най-полезна при наемането на служители от трети страни, като 25% биха оценили помощ при намирането на подходящи кандидати, а за 20% полезна би била информация за това как да наемат работник от държава извън ЕС.

Другите желани форми на подкрепа са свързани с помощ при преместване и настаняване на служителя (17%), помощ при интегрирането му в екипа (16%) и интеграция извън работното място (14%). Според европейските фирми наемането на работници извън ЕС би могло да бъде улеснено чрез финансова подкрепа (31%), информация и насоки относно процедурите за наемане и миграция (25%), съдействие при търсенето на кандидати (23%), помощ при интегрирането на работното място (20 %) и подкрепа при имиграцията и преместването (18%).