Китай налага нова форма на глобализация от Сенегал до Етиопия

Китайското "настъпление" в Африка започва да променя лицето на континента. Според някои оценки вече над един милион китайци са се преселили в Африка по различни причини. На много места те оставят отпечатъка си върху всекидневието, можете да ги срещнете при всеки вътрешноафрикански полет - китайци от всякакви класи и произход, от ръководители на държавни концерни през строителни работници, бизнесдами и туристи до продавачи на химикалки, пише германският вестник Die Zeit.

Често това са хора със силен пионерски дух и все по-често можете да чуете истории като разказаната от бизнесмена, пристигнал в Кот д'Ивоар, без да знае и дума френски, който за няколко седмици построява фабрика за ПВЦ. Това е предприемаческа класа, която за трите десетилетия главоломен китайски растеж се е научила да се справя с постоянни трудности и е осъзнала, че големият риск предлага и големи възможности. От полза е също, че самият Китай до неотдавна бе развиваща се страна - предприемачите са запознати с този тип пазар и имат подходящите продукти.

След три десетилетия политика на реформи Китай се промени и сега е негов ред да променя света. За изключително кратко време той стана най-важният търговски партньор на Африка, изпреварвайки останалите с голяма преднина. Стойността на стоките, изтъргувани между Китай и континента през 2015 г., достигна 188 млрд. долара, или над три пъти търговския обем с Индия, която е вторият по големина партньор на Африка.

Дълго време отношенията следваха простичък сценарий - китайското правителство търси ресурси и политически партньори, a за постигането на тази цел държавните му компании строят пътища и правителствени сгради. Те прегръщат всички, дори най-лошите автократи - прозрачността и системата на управление са без значение. Практики, заради които мнозина обвиняват Китай в неоколониализъм.

Сега обаче отношенията между Китай и Африка стават по-сложни. Да вземем за пример Зимбабве. Само седмица преди военните да свалят от власт дългогодишния диктатор Робърт Мугабе през ноември, шефът на зимбабвийската армия пътува до Пекин. Дали там е получил одобрение за преврата? Това би било нарушение на принципа за ненамеса в работите на друга държава, който Китай традиционно спазва. Появява се обаче принципен конфликт - предвид мащаба, с който се увеличават китайските интереси по света, Пекин може да прецени, че е необходимо да се намеси, макар по-рано да порицаваше подобни действия.

Големите сделки в Африка все още се правят от китайската държава и нейните предприятия. Освен тях обаче има и много частни "наемници ", чиито брой според консултантската компания MsKinsey е близо 10 000. Сред тях има такива, които извършват хищническа експлоатация, занимават се с нелегален дърводобив или риболов.

Има обаче и други, които обучават и създават работни места, предлагат нови проекти и съживяват икономиката. Сред 1000-та компании, които MsKinsey анкетира, 89% процента посочват, че служителите им са африканци. Това означава 300 хил. нови работни места.

Със стратегия на "меката сила" към по-добър имидж

Китайската държава отдавна следва стратегията на меката сила, която се е доказала като успешна, създавайки например институти "Конфуций", аналог на германския институт "Гьоте".

Интересно е, че честните компании също започнаха да възприемат този принцип. В бедняшко предградие на Найроби китайски компании раздават хуманитарни помощи. Стремежът е да се дистанцираме от образа на жадни за печалба китайци, казва един от участниците.

Когато е необходимо, предприемачите дори се включват в националните стратегии на държавите, където работят. Пример е Етиопия.

В столицата Адис Абеба трамвайната линия преминава през града, който в задъханото си бързане към модерността не полага особени грижи за външния си вид. Линията е престижен проект, построен от китайци и единствен на целия континент извън Република Южна Африка (РЮА). В града е централата на Африканския съюз (АС) и Адис Абеба е показна витрина, нещо като местната столица на Африка.

Всички африкански страни имат в него свои представителства. Тук може да се види как се правят нещата, с китайците и от китайците. Близо до новата централа на АС, построена от китайци, са разположени офисите на китайски държавни компании. Китайските строителни фирми са из целия град. Китай не само е най-големият източник на финансиране за инфраструктурни обекти на континента, но и 50 % от международните проекти се изпълняват от китайски компании.

Дипломати от средите около АС разказват, че представителите на само две държави не трябва да си уговарят срещи предварително, а направо влизат навсякъде с предимство - домакините от Етиопия и китайците.

Наред с РЮА, Етиопия е най-важният африкански партньор на Китай. Още Мао Дзедун поставя на пиедестал етиопския император Хайле Селасие, знаейки каква тежест има той като представител на свободна Африка. С изключение на кратката окупация от Италия по времето на Мусолини, Етиопия остава пощадена от колониално господство. Усилията на Мао се отплащат. Когато ООН през 1971 г. гласува дали мястото в Общото събрание и Съвета за сигурност да бъде дадено на Пекин или на Тайпе, много от необходимите гласове идват от Африка.

Етиопия избра китайския модел на развитие и изцяло заложи на индустриализацията.
"Ще станем Китай в Африка, промишленото сърце на континента", обещават непрекъснато етиопските лидери. В цялата страна китайски фирми изграждат индустриални паркове. Китайски предприемачи инвестират, подкрепени от правителството в Пекин, и Етиопия, повече от всяка друга страна в Африка, следва китайския модел.

Промишлена зона "Аваса" край Адис Абеба. Управителят на текстилна фабрика Дани Лю работи в бранша от 31 години. Той е преживял времето, когато работници от всички части на Китай са се стичали към заводите в южната част на страната, където са произвеждали стоки за целия свят. Той обаче става свидетел също така как изведнъж работниците стават по-малко и по-скъпи.

"Резултат от политиката на едно дете", посочва Лю. Евтиното производство за останалата част от света вече не е изгодно. Още в края на 90-те години китайското правителство дава нови указания на предприятията - да излязат по света, в други страни, и да изградят глобални компании, разказва той. Когато през 2008 г. избухва световната финансова криза и търсенето от Запада намалява, натискът върху китайските компании се засилва, те са принудени да търсят нови пазари.