България се присъединява към страните от региона на Средиземно и Черно море в приемането на нова стратегия, която очертава път към устойчиво бъдеще на рибарството и аквакултурите. За това съобщи Георги Събев, зам.-министър в земеделското министерство.
„С приемането на стратегията на Генералната комисия за рибарство в Средиземно море и в Черно море ние създаваме връзката между общите ни усилия за постигане на устойчиво рибарство и аквакултури в нашите морета“, посочи той.
Стратегията 2030 е дело на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и за Черно море (ГКРСМ) на Организацията по прехрана и селскостопанство (ФАО) и Организацията на обединените нации (ООН), като поставя началото на критично десетилетие за развитието на тези два сектора.
Мащабите на дребния риболов
Рибарството и аквакултурите имат съществена роля в организацията на живота на Черно море, осигуряват жизненоважна заетост и допринасят за продоволствената сигурност в региона. В България уловите на черноморски видове подпомагат множество семейства по крайбрежието, като 86% от заетостта принадлежи на дребномащабния риболов.
Пристанище Варна е с най-голям брой риболовни кораби. В последните години продукцията от риболов се задържа на сравнително стабилни нива от приблизително 8500 тона, като уловите са доминирани предимно от рапан и цаца.
В днешно време обаче тези сектори са изправени пред още по-големи предизвикателства. Поради факта, че изменението на климата и натиска от човешката дейност увеличават значително отражението си върху морето и крайбрежните райони, морските екосистеми са под постоянно увеличаващ се натиск, което от своя страна изисква сериозни действия за опазване на рибните запаси и останалите ресурси, от които всъщност зависят толкова много хора. Това е изключително важна инициатива в един свят, който все още търпи негативните ефекти на пандемията от Covid-19.
Добрият опит
ГКРСМ като организация, която е отговорна за управлението на рибарството и аквакултурите в региона, трябва да гарантира, че секторите оперират с техния пълен потенциал и тяхното бъдеще е гарантирано в дългосрочен план.
В последните пет години се наблюдава окуражаващ напредък, като ГКРСМ разширява знанията за състоянието на морските ресурси и разпространява добрите практики по отношение на управлението им и в същото време предоставя нарастваща практическа подкрепа за развитие на дейностите, свързани с рибарство и аквакултури в региона, включително и в България.
Прякото участие на рибарите в процеса на вземане на решения и водещия технически принос на учените и останалите експерти се подкрепят напълно чрез ангажиментите на министрите за подобряване на управлението на рибарството и финансовото подпомагане на бързоразвиващия се сектор на аквакултурите. Работата в това направление вече дава осезаеми резултати за подобряване на състоянието на рибните запаси, а отглежданата продукция подпомага все по-успешната индустрия.
Регионално сътрудничество
Като домакин на едно от регионалните технически звена на ГКРСМ, България има значителен принос в развитието на стратегията. България е изключително активен член, който редовно участва в дейностите на ГКРСМ в Черно море, особено в тези по Проекта „BlackSea4Fish“ и научното изследване за рапана.
В рамките на регионално сътрудничество, подкрепата от страна на България е от решаващо значение в дейностите за завършване на цялостното и стандартизирано картографиране на видовете в Черно море.
Нашата страна е ключов участник в плана за управление на запаса от калкан, който цели да противодейства на свръхулова и да възстанови запаса от рибата в Черно море.
Приетият десетгодишен (2018-2028) Регионален план за действие за дребномащабния риболов (RPOA-SSF) се базира на социално-икономическо проучване в осем държави.
Акцентът е върху проследяване на пазарно ориентираното производство с насърчаване на социалната заетост. Целта е да се въведат иновации, добрите практики и да се споделят знания при сътрудничеството между организациите на производители.
Състояние на рибарството в Средиземно и Черно море
Докато 75% от рибните запаси остават обект на прекомерен риболов, този процент е спаднал с повече от 10 процента между 2014 и 2018 г. Коефициентите на експлоатация намаляват с подобен дял. Като се вземат предвид наскоро оценените запаси, броят на рибните запаси с висока относителна биомаса се е удвоил от последното издание, публикувано през 2018 г., отчитат в ГКРСМ.
Вече съществуващите многогодишни планове за управление на рибарството включват повече от 4 хиляди риболовни кораба. Общата годишна икономическа стойност на риболова в региона се оценява на 9,4 милиарда долара.
Средиземноморският и черноморският риболов осигуряват 225 хиляди работни места на борда на корабите и се очаква да допринесат за препитание на общо 785 хиляди души. В някои страни, включително Тунис, Хърватия и Мароко, близо един на всеки 100 крайбрежни жители е рибар.
Докато дребният риболов съставлява по-голямата част от индустрията, представлявайки преобладаващото мнозинство от риболовните кораби (83%) и работните места, основаващи се на риболов (57%) в региона, техният дял от общия улов на региона е само 15%. Дребните рибари генерират по-малко от 30% от общите приходи от риболов.
В ГКРСМ отчитат, че секторът бързо застарява: почти половината от работниците са над 40 години и само 17% са под 25 години - ситуация, която изисква активни мерки, за да се гарантира, че ще остане на разположение квалифицирана работна сила.
Риболов в Средиземно и Черно море


Тежка катастрофа с три мотора във Варна
Предупреждават за екстремни температури в Гърция
Зловещо! Откриха куфар с човешки останки в Атина
Мъж с над 3 промила алкохол предизвика катастрофа
Родни полицаи бяха част от международен удар срещу мрежа за трафик на мигранти
Войната в Залива ускорява прехода към чиста енергия
Евентуалното завръщане на свръхзвуковите полети ще бъде плавно
Испания приветства китайските производители на коли и... техните работници
Китайският модел Kimi разклаща представата за преднината на САЩ в AI
Германия обсъжда защита на държавните тайни при евентуална победа на AfD
10-те страни с най-добри пътища в света
Bentley заменя звука на мотора с... барабани
Ще станат ли всички японски коли еднакви
Audi A6 се самовзриви мистериозно
Най-честата повреда, дължаща се на нискокачествен бензин
Стабилност, стабилност, стабилност: Защо САЩ щадят Вучич?
Йотова: Левски превърна свободата в национален идеал
Шофьор с 3,5 промила удари автомобил в столицата и избяга
Почина легендата на българския баскетбол Димитър Сахаников-Зуко