Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ЕЦБ: България вече не покрива всички Маастрихтски критерии

Страната ни се разминава с изискванията за конвергентност при инфлацията, като вероятно кризата около коронавируса е оказала силно влияние

ЕЦБ: България вече не покрива всички Маастрихтски критерии

Снимка: Bloomberg L.P.

България вече не покрива всички Маастрихтски критерии, а разминавания страната ни отчита при изискванията за инфлацията. Това става ясно от последния Доклад за конвергенция на Европейската централна банка, публикуван днес.

Спрямо 12-месечната средна стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени у нас инфлацията е 2,6%, което е значително над референтната стойност от 1,8% за критерия за ценова стабилност. На фона на коронавирусната пандемия налице е високо ниво на несигурност за това как този размер ще се развие идните месеци, посочват от ЕЦБ.

Рисковете за инфлацията

В своя доклад банката изразява притеснение за устойчивостта на инфлационната конвергенция у нас  в дългосрочен план, взимайки се предвид и увеличението на единичните разходи за труд, по-специално в периода 2017-2018 г. Според банката процесът по изравняване най-вероятно ще доведе до положителна разлика в инфлацията спрямо еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението и цените са значително по-ниски у нас, отколкото в еврозоната.

Още по темата

„За да се избегне натрупването на излишен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът по наваксване трябва да бъде подкрепен от съответните политики“, се казва в доклада.

Освен България, в Полша, Румъния, Чешката република и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък.

През следващите години се очаква инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде обусловен от рязкото поевтиняване на петрола.

Дългосрочните лихви са много под критерия за конвергенция

От ЕЦБ посочват също, че в периода април 2019 г. - март 2020 г. дългосрочните лихви у нас средно са 0,3% - много под референтната стойност от 2,9% за критерия за конвергенция.

У нас се наблюдават и най-ниските дългосрочни лихвени проценти, заедно с Швеция, допълват от банката.

Само в Румъния са отчетени дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 2,9%.

Що се отнася до коронавируса от ЕЦБ посочиха, че пълна оценка на неговото въздействие върху конвергенцията ще има едва в следващия доклад.

„България и Хърватия поеха редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното участие във ВМ ІІ. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ в доклада, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде възможна едва в следващия доклад през 2022 г.“, посочват от банката.

Всичко останало

По отношение на бюджетния баланс и дълга страната ни продължава да отговаря на критериите от Маастрихт през 2019 г. Но банката предупреждава, че се очаква значително влошаване на фискалната ситуация през тази и следващата година.

Още по темата

От 2012 до 2019 г. България с лекота отговаряше на критериите за дефицит (с едно изключение от 2014 г.) и дълг. Но за 2020 г. Европейската комисия прогнозира в Пролетната си икономическа прогноза значително влошаване на фискалните позиции, като това се дължи както на влошената икономическа активност, така и на мерките, взети за справяне с кризата.

„Като се оставят настрана политическите мерки за справяне с пандемията на COVID-19, благоразумните и ориентирани към растежа фискални политики остават от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в бъдеще“, се казва в доклада.

 „Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария“, посочват от ЕЦБ в прессъобщение.

Заключението на ЕЦБ е, че правната рамка у нас все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото. Според банката в никоя от разглежданите държави правната рамка все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (24)

   1| 2| 3    
1
 
5
 
24
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
И преди съм писал:
ИМА СИ НЕЩО КАТО РИТУАЛ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО!
ШЕНГЕН, ЕРМ2, ЕВРОЗОНА.
Тази технология гарантира, че младоженците имат благословията от всички страни.
КОЙТО НЕ Е В ШЕНГЕН - НЕМА ЕРМ2, НЕМА ЕВРОЗОНА.
И АКО МЕСНИТЕ МАРИОНЕТКИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА НАДУВАТ: прави им се гласуване като за пакта за мобилност - ОТНОВО.
ТА, НЕСЛУЧАЙНО ХЪРВАТСКА Я ПРИЕХА В ШЕНГЕНЯ, А НИЕ ОЩЕ МАЖЕМ КАРАУЛНО.
Преценили са ни, викат си, ТЕЗ НЕ СТАВАТ. Еднокнижника им е лидер, а турците са им кукловоди.....
ЕВРО? НЕТ,НАЙН И И НИХТ.
2
 
3
 
23
SA
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Инфлация означава обезценяване. Ако левът е обезценен, еврото не е ли? Я, всички да излизат от ЕЗ!

Нашето е догонване на стандарта, а не инфлация. И преди, и сега, левът все си е 0,51 цента, а спрямо лирата сме и на плюс.
1
 
6
 
22
abdul до: data
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
ае, калкулатор, я кажи как се вдига МРЗ, без да надвишиш инфлацията?
3
 
4
 
21
преди 3 месеца
Много здраве на ЕС.
Дания и Швеция от години са там, но още не са в ЕЗ.
Може да се окажем и на плюс от цялата сага...
3
 
5
 
20
преди 3 месеца
ма много са ми готини тия - преди 2-3 г ни надуха главите че не отговаря поради щото имаме много голямо разминаване в доходите , наще съответно се юрнаха да надуват МРЗ и доходите в бюджетната сфера , това съответно наду инсуфлацията и сега опа изненада - е отговаряте на нивата за инфлация . Я да ги поздравим с стария войнишки код - ЯМХ !

Още от Икономика и политика
Кои са рисковете пред възстановяването на трудовия пазар?