IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ЕИБ е инвестирала 2 млрд. евро в транспортна инфраструктура у нас за 7 години

Създаването на устойчива градска мобилност е от ключово значение за постигане на климатичните цели

15:39 | 18.03.21 г. 3
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е инвестирала 2 млрд. евро в транспортна инфраструктура в България през изминалия програмен период 2014-2020 г., от които 1,5 млрд. евро са съфинансирани с безвъзмездни средства от европейските фондове, съобщи Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ, по време на форума „Градска инфраструктура и мобилност“, организиран от Градът медиа груп.

Банката е подкрепила проекта за разширяване на мрежата на метрото в София, подобряването на трамвайната мрежа и на информационната система за обществения транспорт в града. Освен това експертите й от консултантския център по инвестиционни въпроси подпомагат русенската компания за обществен транспорт при подготовката за вземане на решение за обновяване на тролейбусите и по-дългосрочни варианти за инвестиции в автобуси с алтернативно гориво.

ЕИБ подкрепя и проекти у нас, свързани с развитието на нови технологии за декарбонизация на транспорта.

Според Павлова промяната на поведението към по-устойчива градска мобилност е от ключово значение за развитието на по-зелени и неутрални по отношение на климата градове.

„В исторически план ЕИБ е подкрепяла инвестиции в екологично чиста градска мобилност. Инвестициите на банката в транспорт с ниски въглеродни емисии – жп връзки, метро, трамвайни пътища, и въвеждане на алтернативни горива и транспортни средства вече са се увеличили от 6,7 млрд. евро през 2019 г. на 7,2 млрд. евро през миналата година, което е ръст с 10%“, каза Павлова и допълни, че приоритетът на ЕИБ е да продължи да разширява подобни инвестиции през тази и следващите години.

Банката вече е одобрила програмни заеми за финансиране на електрически автобуси в Холандия, Испания, Франция, Германия, както и редица проекти в Рига, Варшава, Венеция. Според Павлова развитието на инфраструктура за зареждане на електромобили е ключов фактор за по-чист транспорт и за постигане на целите на Зелената сделка. Към края на миналата година броят на станциите за зареждане на електромобили в ЕС се е увеличил от 50 хил. до 230 хил., а ЕИБ играе ключова роля в развитието на нововъзникващия сектор за изграждане на зарядни инсталации за електрическите превозни средства в цяла Европа, каза Павлова.

„Вече имаме одобрени за финансиране проекти, целящи изграждането на над 40 хил. пункта за зареждане, като подпомагаме компании, които работят в Централна и Източна Европа. Въпреки това предстои огромно инвестиционно предизвикателство, за да постигнем дългосрочните цели за изграждане на такъв тип инсталации и за модернизация и трансформация за използване на електрически превозни средства“, посочи тя.

По думите й градските райони имат основен принос за изменението на климата, като близо 70% от глобалните емисии на парникови газове идват от тях. Освен това урбанизацията се ускорява с бързи темпове и към момента около 75% от европейците живеят в градски райони, същата е тенденцията и в България. „Но градските райони може да бъдат и решението, тъй като могат да създадат икономии от мащаба и да се превърнат в инкубатори на иновативни, нисковъглеродни, мултимодални, устойчиви решения“, каза Павлова.

Тя допълни, че въпреки безпрецедентната криза, породена от коронавирусата пандемия, ангажиментите на ЕС и ЕИБ по отношение на климата и устойчивостта на околната среда остават високо в дневния ред, тъй като Европа си е поставила за цел да се превърне в първия въглеродно неутрален континент към 2050 г.

„Като климатична банка на ЕС ЕИБ още през тази година планира значително увеличение на финансирането на проекти, които имат положително въздействие върху климата и устойчивостта на околната среда. През миналата година приехме нашата климатична пътна карта, с която банката очертава амбициите си за финансиране на мерките за борба с климатичните изменения и за ускоряване на прехода към зелена икономика. Тя потвърждава нашите ангажименти към дейностите, които ще подпомагаме приоритетно – проекти за декарбонизацията на икономическите сектори, включително на транспорта, за да можем да подкрепим предстоящата технологична революция“, каза Павлова.

Тя посочи като пример за ангажимента на банката стартирането на облигации за осведоменост относно климата, като целта е тяхната допустимост да бъде разширена до кредитни дейности, ориентирани към сектор мобилност, като научноизследователски дейности, внедряване на иновативни и нисковъглеродни технологии, електрификация на жп инфраструктурата, електрически автобуси, екологични превозни средства в градовете.

Според Аурелио Сесилио, представител на главна дирекция "Регионална и градска политика" в ЕК, претоварването на градската инфраструктура е голям проблем както за гражданите, така и за публичните власти. „Градските райони са отговорни за 43% от емисиите на въглероден диоксид от транспорта. В България транспортът и отоплението на жилища са и основните източници на замърсяване на въздуха“, посочи Сесилио.

По думите му пътната безопасност трябва да е неразделна част от всички планове и стратегии за устойчиво градско развитие. „България е една от страните в ЕС с голяма смъртност при пътни произшествия и този елемент трябва да бъде интегриран във всички стратегии за градска мобилност, тъй като основната част от смъртните случаи в транспорта е концентрирана в градска среда“, смята Сесилио.

Той посочи, че ЕК предлага широки възможности и източници за финансиране на проекти за устойчива градска мобилност в зависимост от насочеността им.

„Имаме кохезионната политика с нейните различни цели, особено втората за по-зелена и свободна от въглерод Европа, и цел номер три за по-добра свързаност на Европа. Но съществуват и възможности за инвестиране в изследвания и иновации в най-модерно оборудване и най-съвременни схеми за градска мобилност.  Други източници са InvestEU и Механизмът за свързаност на Европа, който ще фокусира интервенциите си в по-устойчиви начини на транспорт. Последният инструмент, който беше договорен съвместно между институциите и държавите членки, е Механизмът за възстановяване и устойчивост, насочен към преодоляване на последиците от коронавирусната пандемия и подкрепа за възстановяване на европейската икономика. Той също може да даде съществен принос за устойчивата градска мобилност“, каза Сесилио.

Той посочи, че с тези инвестиции може да се подкрепят редица проекти в по-чист и зелен градски транспорт или други форми на транспорт като велосипеди и велосипедна инфраструктура. Според него е необходима промяна на подхода и от разпръснати инвестиции от отделните инструменти на ЕК да се премине към интегриран подход към градското развитие, включващ устойчивата градска мобилност като неразделна част от развитието на градските райони.

Според Даниел Панов, председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), нарастването на уличното движение в централните части на градовете води до чести задръствания, а също и до загуба на време и замърсяване на околната среда и в резултат на това европейската икономика губи всяка година 100 млрд. евро. Атмосферното и звуковото замърсяване нарастват, както и броят на пътно-транспортните произшествия.

„Това са локални проблеми, но с национални и общоевропейски измерения и затова верните решения трябва да бъдат търсени съвместно както с местната, така и с изпълнителната власт и да бъдат подкрепяни в тяхното прилагане. У нас все още има цели райони и селища, които остават изолирани от нормален обществен транспорт по икономически причини. Това е проблем, с който властите и бизнесът трябва да се справят заедно. В момента единствено местната власт се бори с тях", каза Панов.

Той съобщи, че през последните години община Велико Търново работи съвместно с УАСГ и с Института по транспортно строителство и инфраструктура, които са изготвили нов генерален план за организацията на движението в града, който дава ключовите насоки за инвестициите в публичната инфраструктура.

„Това са нови оптимални пешеходни и веломаршрути, еднопосочност на движението на места, оптимизиране на обществения транспорт, определени зони за изграждането на паркинги. Предвиждаме и буферни паркинги, които ще бъдат изградени още от тази година близо до входовете на града от София, Стара Загора, Русе. В момента се прави предпроектното проучване на Северен пътен възел, който се очаква да намали задръстванията в центъра и стария град, където сега през деня се придвижват между 4000 и 6000 автомобила“, посочи Панов.

Той допълни, че Велико Търново се намира в комплексен процес на трансформация на транспортната инфраструктура, в който централно място е отредено на хората.

„Интелигентните транспортни системи позволяват оптимално планиране на пътуванията и по-добро управление на движението. Гъвкавото разписание на градския транспорт и ефективното управление на инфраструктурата са другите две важни задачи, които сме се заели да решаваме“, каза Панов. Той посочи като пример за многофункционално използване на инфраструктурата Барселона, където възможностите на търговците за товаро-разтоварни работи са съчетани с графиците на сметосъбиращите компании и двете дейности се извършват, преди да започне да действа зоната за паркиране. Според него такава подкрепа трябва да бъде генерирана и мултиплицирана и в българските градове.

Велико Търново е една от най-атрактивните дестинации в България за културен туризъм и ключов елемент от икономическата му структура, като 47% от БВП на града е свързан с развитието и туристическия поток.

„Туристите имат свои изисквания за достъп до туристическите обекти, а туристическите потоци навсякъде по света водят до транспортна конфликтност и напрежение в градската транспортна система. Единици са градовете в света, които могат да си позволят строги рестрикции, като Венеция, Рим, Лондон“, каза Панов и допълни, че намирането на решения за облекчаване на натиска от туристите върху транспортната система в българските градове ще е едно от най-големите предизвикателства в бъдеще.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:12 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 0 rate down comment 0
Shadow1
преди 3 години
Да си построи общината и 10 връзки като иска, всяка година получава не малко пари, ако смята че връзки с магистралата са толкова важни да ги строи...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 0
abdul
преди 3 години
Ама кат не ти харесва .. "ходи пеш бе".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 2
beinsa
преди 3 години
Оставиха Стара Загора с една връзка към магистрала Тракия, вместо да има нужните 5 връзки. *** скапани!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още