България изостава сериозно в публичното финансиране на здравеопазването от петте най-големи държави в ЕС, необходим е политически надпартиен консенсус за ускорено развитие на базата на повече ефективни инвестиции и измерване на резултатите от тях. В следващите 4-5 години България трябва да догони Европа по отношение на публичните инвестиции в здравеопазването, ако искаме да постигнем по-добри здравни показатели на населението и ускорено развитие на сектора.
Около тази позиция се обединяват съсловните и браншови организации от сектора, които представиха предложения за спешни реформи в публичното финансиране на българското здравеопазване.
Предвид предстоящите парламентарни избори членовете на инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) очакват политическите сили да поемат конкретни ангажименти за развитието на здравния сектор в предизборните си платформи. Това стана ясно на пресконференция на тема „Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването“.
Общото послание на организациите е свързано с необходимостта от по-ефективни инвестиции, които да се отразят на подобряването на здравните показатели на обществото.
Нужен е консенсус по основни теми за ускорено развитие на българското здравеопазване в следващите десет години и независимо от представянето на политическите партии в следващия парламент, те трябва да постигнат съгласие по основните посоки за развитие, смятат участниците в пресконференцията. Детайлите са предмет на последващи дискусии.
Организациите припомниха, че България отделя значително по-малко средства за здравеопазване от БВП от останалите страни в Европейския съюз. В резултат гражданите плащат от джоба са за лекарства и здравни услуги повече, отколкото европейците. В ЕС средно се заделят по 8% от БВП за публични разходи за здравеопазване, докато в България по данни от 2017 г. – 4,7% от БВП с леко повишение към 2020 г.
Ако България отделя по 8% от БВП за здравеопазване, разходът на човек от населението ще достигне до 1200 евро при 2500 евро в Западна Европа, изчисли Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, като поясни, че това е заради разликата в доходите. В момента публичните средства, които страната ни отделя за здраве, са значително по-малко и причината не е само, че икономиката е по-слаба, основното е, че процентът от БВП за здравеопазване е почти два пъти по-малък от петте най-големи държави в ЕС, подчерта Денев.
С 570 евро повече ще се пада на човек от населението, ако България увеличи до 8% разходите за здравеопазване от БВП, уточни той.
Също така публичните разходи за лекарства у нас са близо три пъти по-ниски, отколкото са в петте най-големи държави от ЕС, дори значително по-ниски от страни като Чехия и Унгария.
Увеличението на публичните инвестиции води до подобрение на здравните резултати, като трябва да има период от десет години между инвестицията и резултата от нея, обясни Денев, позовавайки се на данни от ново проучване. В този смисъл той подчерта нуждата от надпартиен консенсус между политическите партии по основните посоки, в които трябва да се развива здравеопазването.
Според проф. Асена Сербезова, председател на БФС, действително у нас се заделят по-малко пари като процент от БВП за здраве, но в същото време системата се управлява много неефективно и затова доплащаме 37% за лекарства, докато в петте държави – около 5 на сто. Тя подчерта, че за да има добра здравна система, са нужни електронни регистри, електронни досиета, ръководства за това коя терапия е разходоефективна. Нужен е цялостен подход върху системата и инвестиране в бъдещето с мисъл, а не просто осигуряване на допълнителен финансов ресурс, допълни тя.
За спешна необходимост от политическо обединение в името на ускорено, устойчиво, надпартийно развитие на здравеопазването в България призова и икономистът Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Той отново припомни предложението на организацията за допълнителен източник на инвестиции за сектора. А именно – да се заделят 10 на сто от парите от акцизи за здравеопазване.
За 2020 г. това означаваше около 500 млн. лева повече за сектора, изчисли икономистът, а за 2021 г. сметката показва около 558 млн. лева повече целево за сектора. Ако предложението бъде регламентирано със закон, може да се създаде предвидимост и устойчивост на допълнителното финансиране.
Шарков припомни и още едно предложение, зад което икономистите от ЕКИП продължават да стоят – официализацията на доплащанията в болничната помощ. Това би намалило личните разходи от джоба на пациентите и би подобрило достъпа до здравни грижи. Всеки пациент ще бъде наясно колко струва лечението му предварително, каза той.
Изсветляването на доплащанията може да бъде подпомогнато и от въвеждането на допълнителното доброволно здравно застраховане, посочи Шарков. Прозрачността е ключов фактор, когато говорим за здравни и социални грижи, обобщи икономистът.
Българското здравеопазване има необходимост от по-ефективни инвестиции, които да се отразят като подобряване на здравните показатели на обществото. Секторът има нужда от ускорено развитие, което можем да постигнем, опирайки се на опита на петте най-големи държави в Европа. Това коментира Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС).
Със сегашните темпове на развитие на здравеопазването ще са ни нужни 50 години, за да достигнем най-развитите държави в Европейския съюз, каза Иван Маджаров.
Пандемията показа, че не може да има икономика без здравеопазване, нужно е увеличаване на инвестициите, но съпроводено с измерване на резултатите, с контрол и дигитализация на здравеопазването, надграждане на модела с доброволни фондове, обобщи Иван Маджаров исканията на здравния сектор към политиците.
* Източник на графиките: Тренд


Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Трима мъже от Попово са загиналите при зверската катастрофа край Търговище
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
„Арда“ надви „Локомотив“ на „Лаута”
Астън Вила прекъсна серията на Арсенал с гол в края
Покровск: Градът, който промени войната в Украйна
Кадиров: Зеленски отдавна не е легитимен президент на Украйна
Спират камионите през „Капитан Петко войвода–Орменио“
преди 4 години ... да оставим настрана факта , че ушиването в дългове до гушата и оттам ликвидирането на държавата като такава е съкровената цел на всяка глобалисткосоросоидна гаддина . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "Кога България ще плаща повече за здраве, за да плащат българите по-малко от джоба си? "И как ше стане тоя номер ... комунизмът , мисля още не е настъпил , или пък България да има собствена печатница за левове ... : ))) . Явно за блумбърговите България и българите са съвсем отделни неща ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар