Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Борис Петров: България е готова да бъде приета в ЕRМ II

Волята на повечето българските граждани е да видим категорични политически стъпки за влизане в еврозоната, посочва финансистът

Борис Петров: България е готова да бъде приета в ЕRМ II

Борис Петров. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Борис Петров е икономист и финансист с диплома по Финанси от УНСС и специализация по Икономика от Университета Джорджтаун във Вашингтон. През периода 1998-2013 г. той заема последователно позиции в Българска народна банка - в дирекция „Икономически изследвания и прогнози“, началник отдел „Финансови пазари“ (от 2001 г.) и директор на Дирекция „Финансова стабилност“ (от 2009 до 2013 г.).

Борис Петров е участвал в дейността на Комитета по пазарни операции, Комитета по финансова стабилност на Европейската централна банка и в Комитета на техническите съветници към Европейският съвет за системен риск. От 2014 г. Борис Петров е ръководител на служба „Вътрешен одит“ в Търговска банка Д.

Той има публикации в специализираната икономическа преса, както и в поредицата дискусионни материали на БНБ. Радетел е за бързо членство на България в банковия съюз, ЕRМ II и eврозоната. 

Той ще е и един от лекторите на Клуб Инвестор „Банки и финанси“ , който ще се проведе на 9 май, от 14:00 ч., в Capital Fort, София.

Как влизането в еврозоната ще се отрази на финансово-икономическото развитие на България? Какви стъпки трябва да предприеме страната ни за редуциране на рисковете във финансовия сектор? Има ли политическа воля  за икономически реформи при гарантиране на върховенството на закона? На тези въпроси на Investor.bg отговаря Борис Петров – финансист, икономист и банкер.

– Г-н Петров, влизането в еврозоната ли е най-важният въпрос, който засяга финансово-икономическото развитие на България?

– Да, влизането в еврозоната ще е най-важното икономическо и политическо събитие след влизането на страната ни в ЕС през 2007 г.  Дори смятам, че влизането в еврозоната ще създаде по-силни положителни икономически перспективи и ще е мощен допълнителен импулс на инвестиционната дейност у нас и бъдещето стопанско развитие.

– Готова ли е България за влизане в еврозоната и съществуват ли макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат коригирани?

– Влизането в еврозоната е процес, а не еднократен акт. Този процес включва предприемане на институционални, структурни и законови реформи, които да гарантират намаляване на рисковете във финансовия сектор, засилване на независимостта на регулаторните институции и гарантиране на върховенството на закона. Необходими са и поведенчески промени.

Да, България е готова да бъде приета в европейския валутен механизъм (ЕRМ II), но все още не е готова за еврозоната. Именно за това е създаден този преходен период, заложен в механизма на приобщаване. Ускорените реформи са пътят за постигане на бързо членство в еврозоната. За целта е необходима политическа воля и действия.

– Какви конкретни стъпки трябва да предприеме страната ни, за да постигне реална конвергенция в ЕС?

– България трябва да предприеме стъпки за редуциране на рисковете във финансовия сектор и да подготви  законодателство, необходимо за повишаване на независимостта на БНБ. 

Влизането на страната ни в европейския банков съюз преди влизането в еврозоната ще улесни и ускори процеса на редуциране на рисковете в банковия сектор. За повече сигурност в операциите ние, банкерите, обичаме да прилагаме принципа на четирите очи. Банковият съюз е именно прилагане на този принцип за целите на дейността на банковия надзор.

Трите най-големи кредитни институции ще се надзирават директно от Франкфурт, а останалите - от София, а ако Франкфурт счете за необходимо, може да даде задължителни указания.

– Икономисти като проф. Стив Ханке предупредиха, че България не трябва да се обвързва с приемането на еврото и посочиха аргументи за това решение. На това мнение са финансисти, които смятат, че икономиката на България има нужда още от реформи, за да стане член на еврозоната. Готова ли е страната ни да направи стъпка към ERM II?

– Скептичната позиция на малка част от американските икономисти е добре известна още преди създаването на еврозоната. Към тази група принадлежи и проф. Ханке. Мнозина от тях предричаха разпад на еврозоната, който така и не се случи. Догодина се навършват 20 години от въвеждането на единната валута. Кризата от 2008-2011 г. беше стрес тест за единната валута, който тя успешно премина. Това стана основно благодарение на предприетите реформи и политическата воля за тяхното реализиране. Знаете, че в момента сме на финалния етап на процеса на завършване на икономическия и паричен съюз с въвеждане на общ Фонд за гарантиране на депозитите и Фонд за преструктуриране на банки.

Позволете ми да не се съглася с позицията на проф. Ханке. Вижте, например, позицията на Нобеловия лауреат по икономика проф. Робърт Шилър (2013 г.) или тази на историка проф. Чарлс Купчан (2012 г.).

Нека да цитирам и думите на канцлера Ангела Меркел пред Бундестага в разгара на гръцката дългова криза: „Ако еврото не успее, Европа не успява”.

– Какви промени трябва да се предприемат, след като България получи пътна карта за влизане в ERM II?

– Стъпките са ясни. Предприемане на действия за влизане в банковия съюз. Ускоряване на процеса на преструктуриране на банковия сектор с редуциране на рисковете. Предприемане на законодателни и институционални реформи за засилване на независимостта на регулаторите и гарантиране на върховенството на закона.

За целите на банковия съюз е необходимо пълно транспониране на наръчника, правилата, процедурите, практиките и указанията на единния банков надзор на Европейската централна банка и осигуряване на механизъм за тяхното стриктно и неотклонно прилагане от страна на БНБ към местните поднадзорни лица.

Подаването на искане за членство в единния механизъм за банков надзор би се увенчало с успех само, ако изброените действия са извършени, или са поети твърди ангажименти за това.

В областта на структурните икономически политики, обединени в т.нар. Конвергентна програма, те се съгласуват с Еврогрупата и се следват по време на подготовката на въвеждането на еврото.

С изпълнението на конвергентната програма се постига устойчиво сближаване на икономически показатели, трайно спазване на критериите за присъединяване, включително и чрез гарантиране на финансовата дисциплина в бюджетния сектор.

– Има ли сериозни причини, заради които надзорът в българската банкова система трябва да остане в БНБ?

– След историята с Корпоративна търговска банка и след прегледа на качеството на активите от 2016 г. и изпълнените и неизпълнените в тази връзка мерки не виждам такива причини. Вероятно има някакви притеснения, че Европейската централна банка ще проведе следващия преглед на качеството на активите преди влизането ни в европейския банков съюз.

– Повече политическо или икономическо е решението за разширяване на еврозоната с влизането на България в нея?

– Решението има важни политически, но и икономически аспекти. По-важни обаче са обществените последици и резултатите от тези решения. Именно те ще гарантират необратимостта на принадлежността на България към Обединена Европа и ще осигурят просперитета ни в средносрочен и дългосрочен план. Те ще поставят страната ни в ядрото на европейската интеграция, където и е мястото.

Сигурен съм, че волята на повечето българските граждани е да видим категорични политически стъпки за влизане в еврозоната. Стъпки, подплатени с решителна политическа воля за икономически и законодателни реформи, а не приповдигнато говорене с цел демонстриране на близост с институциите на ЕС. Така или иначе председателството ни ще завърши в края на юни и шумотевицата ще отмине. Еврото обаче ще остане и колкото по-бързо го приемем, толкова по-добре. 

По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (9)

0
 
8
 
9
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Божеее ...
Жоро Инстата е ударен с предаване на Ахчиева за контрабанда на горива от цял танкер (руски).
Скоро той купи за 60 млн. лева една банка.
Това е една проблемна банка ... но кой се сетил сетил.

На есен ще има избори.
2
 
10
 
8
Ironhorse до: abdul
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Писах ти за трите банки, но веднага коментара ми е изтрит от ***.
Което говори, че съм абсолютно прав, но и инвестора разбира, че съм прав, но не желае да е лошия вестоносец.

И така ... КТБ беше непоклатима, пък се катурна ... а БНБ се кълнеше, че всичко е ОК
Сега БНБ пак се кълне, че всичко е ОК
3
 
6
 
7
преди 4 месеца
От ЕС ни засилиха да влизаме и да ни приемат поради политически причини но главно за по-дълбоката интеграция. Всички финансови, икономически или банкови проблеми ще се мислят и оправят впоследствие.
Трябва да стане наистина голяма беля за да се стопира процеса и да не влезем в ЕЗ в най-близко бъдеще (догодина).
2
 
9
 
6
abdul до: Ironhorse
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
само?! ха-ха :-)
6
 
8
 
5
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Няма да влезем, докато не си оправим бакиите с КТБ и ВЕЧЕ ТРИ български банки, които са пред банкрут.

Още от Имената на бизнеса
В. Боянов: Потенциалът на блокчейн отива много отвъд криптовалутите