Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Иде часът на истината за ползите от нетрадиционната политика на централните банки

Доналд Тръмп и "Америка на първо място" ще продължат да влияят на целия свят, твърдят водещите на "В Развитие" на Bloomberg TV Bulgaria

Иде часът на истината за ползите от нетрадиционната политика на централните банки

Светозар (вляво), Вероника и Делян. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Как се промени светът през последните три години? На този въпрос търсим отговор от лицата на единствената бизнес телевизия в България - Bloomberg TV Bulgaria, която тази година празнува третия си рожден ден.

В поредица от специални интервюта ще представим света през очите на журналистите от екипа, които следят икономиката, финансите и пазарите 365 дни в годината.

Следващите ни гости са водещите на „В развитие“ Вероника Денизова, Делян Петришки и Светозар Димитров. 

Вероника има дългогодишен опит в медиите. Тя е един от най-изявените журналисти в ресора „Туризъм“, както и утвърден експерт в областта. Доктор е по икономика и управление на туризма в УНСС.

Делян е работил в редица специализирани финансови медии. Специализирал е в българската редакция на Deutsche Welle. Носител е на две награди от "Клуба на журналистите ААА" за свои публикации.

Светозар се присъединява към екипа на „В развитие“ през 2017 година. Изучава „Политически науки“ в УНСС и „Електронни медии“ в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на следването си се присъединява към AIESEC - България, част от най-голямата организация за студенти по икономика в света. 

Предаването "В развитие" се излъчва всеки делничен ден от 12,00 до 14,00 часа и от 18,00 до20,00 часа. По време на него водещите  правят преглед на данните за пазарите, политическите и икономическите процеси у нас и по света и коментират отражението им върху икономиката със своите събеседници. Всеки понеделник, в рамките на вечерното издание на предаването, има и специален седмичен обзор на най-важните икономически и финансови събития от измисналата седмица от икономиста Георги Найденов.

 

Още по темата

Кои са трите ключови събития, които имаха отражение върху света на бизнеса в последните 3 години?

Вероника: Очаквано, първите две ключови събития, които смятам, че трябва да бъдат посочени, са избирането на Доналд Тръмп за президент и вотът за Brexit. За тях е казано достатъчно, така че ще посоча останалите важни фактори и явления, които оформят икономическия дневен ред в последните години.

Първото събитие всъщност е следствие от новата политическа линия в Белия дом – Америка на първо място. Това е търговската война с Китай и влошаването на търговските отношения на САЩ с ключови техни партньори. Налагането на двустранни мита между двете основни световни сили заплашва да навреди не само на техните икономики, но и на глобалната най-вече по линия на негативното влияние върху потребителите. Пренасочването на търговските потоци от друга страна може да преначертае картата на влияние на китайските капитали. Положителен ефект може да окаже предоговарянето и осъвременяването на остарели търговски споразумения и активизирането на дебатите за модернизиране на Световната търговска организация. Като най-голям проблем за бизнеса обаче се очертава несигурността и непредвидимостта, съпътстваща всички тези процеси.

Набраната икономическа инерция вече започва да намалява, появяват се някои сигнали за забавяне на растежа и потенциални рискове, но от края на големите разпродажби на пазарите през февруари 2016 г. досега водещите световни индекси отбелязват нови и нови рекорди

Положителният икономически цикъл и ускоряването на глобалния растеж също могат да бъдат посочени като водещи фактори в последните три години. Десет години след световната финансова криза политиците и икономистите дишат много по-спокойно и гледат доста по-оптимистично. Набраната икономическа инерция вече започва да намалява, появяват се някои сигнали за забавяне на растежа и потенциални рискове, но от края на големите разпродажби на пазарите през февруари 2016 г. досега водещите световни индекси отбелязват нови и нови рекорди. От средата на февруари 2016 г. до средата на ноември 2018 г. S&P 500 е скочил с близо 50%, Stoxx Europe 600 е добавил почти 20 на сто, а MCSI Asia Pacific е нагоре с 33%. Растежът на глобалната икономика се ускорява до очакваните 3,7% през тази и следващата година според оценките на МВФ, а безработицата в развитите икономики намалява до рекордно ниски нива.

Всичко това дава увереност на водещите централни банки да пристъпят постепенно към третото ключово явление в последните три години – затягането на паричната политика. Разбира се, засега единствено Федералният резерв прави по-уверени крачки в тази посока, но силните икономически фундаменти дават поводи на останалите монетарни институции също да чертаят по-категорични стратегии за изход от безпрецедентните стимулиращи политики. И този път изглежда реакциите на пазарите са доста по-умерени спрямо паниката, която т.н. тейпъринг предизвика през 2013 г. Това се дължи до голяма степен и на изключително предпазливата комуникация на централните банки и предварителните насоки, които банкерите осигуряват за постигане на по-плавен преход в промяната на стимулите. Друг е въпросът дали пазарите не се разглезиха прекалено много от този подход...

Делян: Ще огранича отговора на въпроса до територията на България, като две от събитията тепърва ще имат силно влияние върху бизнеса. На две от големите, с главно Г, събития станахме свидетели през тази година. 

Ключово за България беше връщането на страната ни към активна балканска политика след десетилетия на отсъствие. Става дума за активната роля на България към присъединяването на страните от Западните Балкани в евроатлантическите структури. 

Изпълнителната власт се осмели най-накрая да начертае пътната карта за присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз, наравно с членство в Банковия съюз


Изпълнителната власт се осмели най-накрая да начертае пътната карта за присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз, наравно с членство в Банковия съюз. Това също стана през 2018 година. И нека да е ясно веднъж завинаги едно: от членството ни в еврозоната и Банковия съюз произтичат не само ползи, но и рискове. Но ако отрицателните последици от членството ни в еврозоната преобладават, то вината няма да бъде в „еврото“, в еврогрупата, ЕЦБ или която и да била друга наднационална система. Вината ще се дължи на грешни политикономически решения, вземани от българските власти през годините за посоката на развитие на местната икономика, обществените и правови отношения. (Добавям в скоба и заявката ни да се присъединим към ОИСР). 

Третото значимо събитие, разбира се, е началото на Bloomberg TV Bulgaria. Казвам това, колкото шеговито, толкова и сериозно. Сравнявайки медийното съдържание в България, все повече се убеждавам, че малкият ни, но сплотен екип предоставя един от най-качествените медийни продукта днес.

Светозар: В международен план никога не е скучно. На първо място бих поставил процеса по напускане на Великобритания от Европейския съюз. Brexit може да ни научи на много уроци. Референдумът, на който британците взеха решението да напуснат ЕС, показа колко могъщ инструмент е пряката демокрация и как тя трябва да върви ръка за ръка с информирания избор. Тогава видяхме как много граждани на Обединеното кралство потърсиха информация за ЕС, след като вече бяха гласували за напускането. Това от своя страна ме кара да обърна внимание и на страни като България, която се присъедини към ЕС преди 11 години. Безспорно страната е демокрация, но все още незряла. А във време на целенасочена дезинформация и разпространяване на фалшиви новини и провокативни антидемократични послания – рискът от пагубни решения е значителен.

Референдумът, на който британците взеха решението да напуснат ЕС, показа колко могъщ инструмент е пряката демокрация и как тя трябва да върви ръка за ръка с информирания избор

На второ място бих поставил изборa на Доналд Тръмп за президент на Съединените американски щати. За него се говори сякаш е изключение, сякаш той не е трябвало да бъде избиран за президент. Аз обаче предпочитам да гледам трезво на реалността. Доналд Тръмп е просто част от нова вълна от политически фигури дотолкова доколкото това касае самата политическа комуникация. Но тази промяна категорично не започна от Тръмп, а от предшественика му – Барак Обама. Харизматичният Обама каза на Америка „Да, ние можем“ и това бе достатъчно, за да победи изключително опитния и уважаван Джон Макейн. Да не забравяме, че Обама получи и Нобелова награда за мир за добри намерения. Освен това, ако сравните Тръмп с редица други милиардери, ще видите, че по свой собствен начин е ексцентричен. Нима някой, чието състояние се оценява на десетки милиарди, е човек, който няма друга визия за заобикалящата го среда? Нима те мислят като нас?

На трето място са военните конфликти в съседни райони. Нахлуването на руски военни и паравоенни в Източна Украйна, войната в Сирия, войната в Йемен. Нарушаването на човешките права в толкова много части на света, което става повод за бежанските и мигрантски вълни. Все още толкова много страни потъпкват основните човешки права. А не може да има истински просперираща икономика, там където няма свобода за развитие на човешкия потенциал. Приветствам предложението на Жан-Клод Юнкер за тясно партньорство с Африка. Това ще даде възможност на хората там да подобрят живота си със справедлива търговия, а не дарения или приспадания от външния дълг на бедни страни, които са блокирани от задължения. Но не бива да забравяме, че Европа няма да бъде сама в Африка. Тя ще трябва да се конкурира с Китай, които правят сериозни инвестиции там. Надявам се на повече мир и сигурност по света защото това ще донесе благоденствие и в Европа.

Вероника, Вие имате сериозни познания в сферата на туризма. Ресорното министерство отчете ръст с 3,6% на чуждестранните туристи това лято. Какви според Вас са задължителните стъпки в посока на това България да стане по-атрактивна туристическа дестинация?

Вероника: Ръстовете и високите резултати на българския туристически пазар в последните години могат само да ни радват. Осланянето единствено на статистическите данни обаче не е достатъчно, за да ни даде цялостна картина за развитието на туризма у нас. Често добрите цифри са следствие на еднократни ефекти или събития извън контрола на държавната туристическа политика и усилията на туристическия бизнес – например българското председателство на Съвета на ЕС и навлизането в авиационния пазар у нас на нискотарифни авиопревозвачи. Важното е как можем в максимална степен да се възползваме от такива благоприятни условия и как да създадем допълнителни стимулиращи фактори за развитие на туризма, привличане и задържане на повече туристи.

Една от възможностите е чрез създаване на стратегии за формиране на лоялност към туристическите дестинации както на местно и регионално ниво, така и на национално, приемайки България като една цялостна дестинация. Привличането на нови туристи е изключително важно, но истинското доказателство за атрактивността на дестинацията е завръщането на онези туристи, които вече веднъж са я посетили. Дългосрочната лоялност на туристите може да се постигне чрез комбинация от няколко основни фактора - постигане на високо удовлетворение на туристите по време на посещението, предоставяне на високо качество на туристическо обслужване и поддържане на позитивна връзка с туристите след посещението им чрез изграждането на устойчива мрежа от контакти и канали за активна комуникация с тях.

Друга възможност е използването на пълния потенциал на дигиталните канали за маркетинг и комуникация. Присъствието на дестинациите в онлайн пространството е абсолютно задължително за привличане на вниманието на съвременния турист. Той е активен, мобилен, гъвкав, не задържа вниманието си твърде дълго върху едно нещо, търси информация, чете и споделя отзиви. Всичко това трябва да се вземе предвид при оформянето на дигиталния образ и онлайн присъствието на дестинацията. Не е достатъчно да имаме богат и лъскав национален туристически портал, ако отделните дестинации и туристически обекти в страната нямат дори страница в социалните мрежа или собствен интернет сайт.

Не на последно място отделните градове и туристически обекти в страната трябва да проявят по-голяма активност за съвместни проекти и сътрудничества. Създаването на регионални туристически продукти, услуги и маршрути увеличава многократно потенциала за привличане на активния съвременен турист. Предлагането на комплексно и висококачествено туристическо преживяване е в основата на удовлетворението на посетителите. И когато казвам регионално сътрудничество, имам предвид дори международно такова. Страните от региона на Балканите имат големи възможности за привличане на далечни туристи чрез обединяване на усилията и съвместно участие в проекти за привличане на финансиране и участие в туристически борси. За щастие вече имаме успешни примери за такива инициативи и проекти.

Светозар, за Вас една от най-интересните теми е отношенията между ЕС и САЩ. Как предстоящият Brexit ще се отрази на тези отношения? Как ще се развие всъщност самият процес по излизането на Великобритания от ЕС?

Светозар: Много любопитен въпрос защото всичко е толкова неясно. Ето един пример – привържениците за напускането на Великобритания смятат, че така страната ще получи възможност сама да решава съдбата си и да извършва свободна търговия и всички дивиденти да остават за нея. Но дали това ще се случи – не можем да бъдем сигурно. Те искат двустранно търговско споразумение с Вашингтон, но там трябва да отговорят на далеч повече стандарти при вноса на стоки, от колкото има в ЕС, където в това отношение всичко по уеднаквено. А да не забравяме, че да напуснеш най-големия търговски блок в света и най-големия пазар е значимо събитие. В случая смятам, че Европейският съюз губи, но много по-малко от Великобритания. Това, което може да ни успокои е, че в или извън ЕС – Обединеното кралство винаги ще остане близък партньор на Европа.

В тази връзка - какви са заплахите пред ЕС?

Светозар: Популизмът – левия и десен, ако изходим от Джон Лукач. Хибридната война и дезинформацията. Това обаче са средносрочни заплахи. Европейският съюз извървя дълъг път, но ако искаме да останем силни политически, икономически, технологично, военно, бих казал и образователно на международната сцена пътят е един – Европейска федерация. САЩ, Япония например в сферата на образованието и науката от години са пред нас и се развиват бързо. А не може да развиваме конкурентна икономика, ако образователната система, както и научната и развойна дейност изостават. Европа има нужда от своя армия, която да бъде достатъчно силна, така, че да оказва възпиращ ефект срещу враговете ни от изток. Една силна европейска армия ще може да провежда политиките по демократизация в страните, където тя реално липсва. В участието си в различни военни операции, европейците събират отломките след американската армия. Ние трябва да сме способни сами да гарантираме сигурността си – неразумно е винаги да разчитаме на Вашингтон за помощ. Така винаги ще оставаме на второ място. А една силна Европа и заедно със силна Америка ще бъдат гарант за световния мир и благоденствие.

Кои събития очаквате да повлияят в най-голяма степен върху развитието на бизнеса в следващите 3 години?

Вероника: Brexit безспорно е сред събитията, които тепърва ще оказват влияние върху бизнеса и икономиката като цяло. Формалното излизане на Великобритания от ЕС предстои, а бавният преговорен процес между Лондон и Брюксел само ни показва колко спорни и противоречиви ще бъдат събитията след него.

Дигитализацията, която (някъде бавно, някъде по-бързо) навлиза във всички сектори на икономиката и обществения живот, е сред явленията, които ще преобразят бизнес средата в следващите години. Задачата на мениджмънта в този случай е да не изостава от процесите в глобален мащаб, за да не изгуби конкурентоспособността на бизнеса.

Устойчивият растеж е третият процес, който бих искала да посоча. Преходът към т.н. „зелена икономика“ променя функционирането на водещи сектори и създава риск от отпадане на играчите, които не желаят да бъдат част от него. Възобновяемите източници на енергия, електромобилите, устойчивото земеделие, намаляването на потреблението на пластмаса, ефективно използване на земните ресурси и др. – всичко това са не само политически подходи, но и осъзнати икономически процеси, които поставят основите на бъдещата бизнес среда.

Делян: Днес политиците са окупирали сцената и не смятат да слизат от нея скоро. Затова си мисля, че политиците ще бъдат основните действащи лица в събитията, които смятам, че ще имат силно влияние върху бизнеса.

На първо място бих поставил външната среда, която става все по-неблагоприятна. В ситуация на предефиниране на международната система за сигурност и търговия, икономическият цикъл се очаква да премине към своята низходяща фаза, а финансовите условия се затягат. Най-неблагоприятният сценарий в случая е ако липсват синхронизирани действия, на световно ниво, между представителите на изпълнителните власти и централни банки, по подобие на поведението им по време на Голямата рецесия.

Изборите за ЕП, насрочени в България за 26 май 2019 година, също намирам за много важни, когато става дума за вътрешнополитически събития, но с ясно изразен пазарен и икономически характер. Крайно леви и десни партии претърпяха провал на последния изборен цикъл в страни от ядрото на еврозоната, но те са вече част от политическия пейзаж по места, а амбициите им да влияят на проекта „ЕС“ са по-големи от всякога. Не бива да забравяме, че ЕП е важна част от сложната законодателна инициатива и процедура на общността. Тук ще добавя и предстоящите смени в ЕЦБ и в състава на ЕК.



Наближава часът на истината за ползите от нетрадиционната политика, която редица централни банки на развити икономики предприеха за рестартиране на националните икономики в началото, а впоследствие и като метод за справяне с дефлацията. Определено това е трето голямо събитие, което ще ни покаже най-накрая дали кралят е гол и кои валути заслужават доверието ни, и кои не. Любопитно ми е и дали този процес няма да доведе до разпад на традиционните парични отношения – ще има ли страни, които ще се върнат към златното покритие на своите пари, а други дали пък няма да заместят валутите си с цифрови?

Светозар: Преди всичко очаквам, че Европа ще се стабилизира политически. Очаквам европейската интеграция да продължи с усилени темпове особено за страните от бившия социалистически блок.

Прогнозата ми е, че в САЩ Доналд Тръмп ще бъде избран за втори мандат през 2020 г. Тогава той ще насочи повече вниманието си към външната политика, тъй като в момента усилията му са насочени към решаването на вътрешните проблеми. Дори и търговската конфронтация с Китай е обоснована от това.

Очаквам и сериозен технологичен напредък и достижения не само в ежедневния ни живот и работна среда, но и в напредък в лечението на болести, продължителността на живота и изследванията в космоса.

Що се отнася до забавянето на световната икономика, за което сигнализират Световната банка и Международният валутен фонд – надеждите ми са, че това няма да прерасне в рецесията, която бе в периода 2007-2009 г. Не бива да забравяме, че това е напълно нормален цикъл.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

4
 
3
 
1
преди 4 седмици
Всички страдат от щетите от вредните намеси на централната банка.
Обществеността пренебрегва наличие на неправилността за неограничавани щети от вредните намеси на централната банка и страданията се увеличават.
Спасението от катастрофална криза е възможно със защита срещу вредните намеси на централната банка.

Още от Имената на бизнеса
Филип Берчи: Очакваме глобален растеж и догодина въпреки геополитическите рискове