Индустриалната автоматизация и как иноваторите се озоваха "в ъгъла на държавата"

България все още изостава от света в сферата на индустриалната автоматизация, въпреки че бизнесът има все по-голям интерес към иновации в тази сфера. Пътят напред минава през това бизнесът и академичните среди да си подадат по-сериозно ръка и да работят за създаването на една мащабна система за развиване на иновациите у нас. Това са част от тезите, които изтъкнаха участниците в провелото се днес събитие на Investor Media Group „Tech of Tomorrow”.

„В световен мащаб се приема, че средното ниво на количеството роботи на 10 хил. заети в индустрията е от порядъка на 113-114. В Европа е 114... За България количеството роботи, които са инсталирани, е около 600, което прави средно 9-10 робота на 10 хил. души“, коментира управителят на FANUC България инж. Христо Гилищаров, допълвайки, че макар на този етап да изоставаме, това може да се приеме като възможност за бъдещо развитие и въвеждане на иновативни решения.

Според изпълнителния директор на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев България заема добро място по отношение на автоматизацията и "Тракия икономическа зона" е пример за това, защото разполага с едни от най-умните фабрики в Европа.

Но за да има по-развита индустрия с висока добавена стойност, е от съществено значение да има иновации, а съответно и развойна дейност, посочи д-р Мария Христова, главен изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

Заместник-деканът на УниБИТ доц. д-р Боян Жеков смята, че пътят напред минава през това българският бизнес да търси повече чуждестранни инвеститори, с които да работи, и да познава по-добре инструментите, които са му нужни, за да може тази модернизация да се случи с много по-бързи темпове, отколкото в момента.

Двата основни модела у нас

Участниците в събитието изтъкнаха "Тракия икономическа зона" и "София Тех Парк" като места, които теглят напред процеса по въвеждането на индустриална автоматизация в България, благодарение на иновациите, въпреки че работят в различни насоки.

По думите на Христова "София Тех Парк" разполага с 11 високотехнологични лаборатории, суперкомпютър и голяма площ, на която да се случва развойна дейност и наука. Доц. Боян Жеков разпознава парка като място, в което двигател е политиката на България да има свое звено за научни изследвания. "Тракия икономическа зона" пък се фокусира върху бизнеса и как той да си намери кадри.

„Това са два хубави модела, които могат да взаимстват един от друг“, смята доц. Жеков. Според него е добре да се наблюдава как се развиват тези два центъра и поотделно, така че да се види кой как ще се реализира в дългосрочен план.

„От всичко по малко“

Заместник-деканът на УниБИТ смята, че хората, които мислят иновативно, са били поставени „в ъгъла на държавата“, а техният потенциал не е използван максимално. Днес страната се опитва да си изгради иновативна екосистема, след като образователната и научната сфера са „поизпразнени от творчески мислещите, които отидоха в бизнеса“.

Ето защо той смята, че иновациите в следващите години ще идват преди всичко от бизнеса, а не от академичните среди. „Днес се развиват центрове за върхови постижения и за компетентност, но продуктът от тях ще достигне до пазара най-рано след 7-8 години“, категоричен е той.

Големият въпрос, който стои на дневен ред, е как младите хора да бъдат запалени по инженерните науки, твърди Гилищаров. Едно от усилията в тази посока е инициативата на Тракия Тех Парк за кариерно ориентиране, в което децата успяват да влязат в компаниите, за да научат повече и интересът им да бъде разпален, посочва още инж. Пламен Панчев.

Но това очевидно не е достатъчно, защото „изоставаме в готовнотта да подготвяме кадри за бъдещето на различни сектори“ според доц. Жеков. По думите му в момента системата реагира много трудно на промените, защото университетите продължават да са консервативни. Единствено на местата, на които бизнесът се е задействал по-сериозно и е „притиснал“ висшите училища, имат добри резултати. В останалите случаи се стига до прекалено губене на време – учене в университета, а след това продължително учене и в компаниите, за да се навакса пропуснатото.

Нужда от синергия

Участниците в “Tech of Tomorrow” са категорични, че е нужна много по-добра синергия между висшето образование и бизнеса.

„Кадрите могат да се подготвят от бизнеса, но партньорството с образованието би имало по-голяма стойност. Когато има синергия и експертите от бизнеса обучават педагогическите кадри, които да обучават онези, които предстои да излязат на пазара на труда, това ще доведе до добър резултат“, твърди Христова.

В училищата ситуацията не е много по-ясна, когато става дума за ранно кариерно ориентиране. Според Гилищаров образователната система в момента кара децата да знаят от всичко по малко, но те не са наясно какво точно ги влече и дали инженерните науки са за тях. Според него държавата не играе добре ролята си на добър стопанин. Вместо това тя трябва да реагира с финансиране на първо време, но възвръщаемост от него не може да се очаква след 1 до 5 години.

Христова смята, че подготвянето на кадри трябва да е двустранен процес – и от бизнеса, и от държавата чрез образователната система.

Tech of Tomorrow се провежда с генералната подкрепа на Алтерко и BoneX. Основни партньори са Accenture, Sirma и FANUC. Събитието се организира с подкрепата на Siemens, Пощенска банка, Леново България, Dental Care Center, Индустриален Холдинг България.

Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV Bulgaria, Money.bg и Kaldata.com. 

Вижте повече във видеото!